След края на дълга връзка

[DisappointedDreamer]

Искам да добавя още нещо:

Миналия уикенд той беше на курсове по 8 часа на ден, в близост до дома ми. През обедната почивка отскочвах буквално за 30 минути да го видя, а след като свършваше в 18, идваше да ме изкара в градинката пред блока ми.

В дните, които има 3 часова тренировка от 18 часа, оставам с него докато не трябва да тръгне за нея. Случвало се е да седнем в даскало един до друг, четейки - с едната ръка разрошвам косата му, с другата местя страниците си. От време на време открадвам целувка. Тренировката му е близко до дома ми, така че го изпращам до там и после се прибирам. Отскочвал е до мен преди работа, и след нея.

Вниманието не е просто много разговори, опознаване и комуникация и вършене-на-дейности-заедно. Понякога внимание може да ти обърне просто когато седи до теб. Че е с теб и усещаш ръката му по ключицата ти и топлината на тялото му до теб, чуваш дишането му, въпреки че мълчите и мислите ви са концентрирани другаде.

[anonymous708973]

въпреки че мълчите и мислите ви са концентрирани другаде.

Това за мен категорично не е пълноценно внимание. Да, сближава, разбира се, но не е.
Замазва положението, когато предстоят изпити, защото все пак е виждане на партньора. Хубавото във вашия случай е, че двамата се готвите за едно и също нещо и можете да се разберете. Но ако единият е така, а другият - не... особено пък за дълъг период от време, твърде възможно е да възникнат скандали.

а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.

Eто го ключовия момент!
Затова и писах в минало време

Със себе си също мога да дам - категорично ти казвам, че не съм имала нужда от ен на брой скандали, докато съм била в пубертета, когато и без това бях/съм нервна.

102, "най-после"?

Оф, и аз изчезвам, че статистиката ми сритва задника.