След края на дълга връзка

[anonymous708973]

За съжаление, значи ПЛАВАЩА подкрепа. Не безусловна, не постоянна. А точно от постоянна, неотклонна стена зад гърба се нуждаеш, когато си тийнейджър.

Или взимането на успокоителни заради половинката се брои за "голяма подкрепа"? Не го казвам, за да се заям, а за да дам пример. Гениален пример за "нестабилност".
Със себе си също мога да дам - категорично ти казвам, че не съм имала нужда от ен на брой скандали, докато съм била в пубертета, когато и без това бях/съм нервна. Да, има много, много хубави моменти наистина, не оставайте с впечатление, че съм черногледа и че ги отричам.

Да не говорим, че сериозна половинка значи отделяне на сериозно време на тая половинка. Което си е сложничко за съчетаване заедно с училище и всякакви дейности по собственото развитие. Тук направо мога да дам и контра аргумент, а именно, че ако едно смешно училище не съчетаеш със сериозна половинка, то кога ще успееш... и в този смисъл, това си е перфектната тренировка. Ама аз си знам какво ми е било, когато две години съм сгъчквала цялата си седмица и цялото учене от понеделник до четвъртък вечерта, за да имам петък следобед и уикенда за половинката. И колко сме се карали с нашите, че живея като на хотел, защото просто нямам време за тях, камо ли за домакински задължения. Ама понеже и те трябваше да се вършат, съм чела анализи по литература и съм учила за сертификати вечер. Е, не ми е било лесно