- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- След края на дълга връзка
A, не, не. Не живей в тази заблуда.
Никога не можеш да си сигурна на 100% какво изпитва другият човек. Може би той те е скъсал, може би дори е намерил някого, но т'ва далеч не значи, че му е лесно или че не се сеща, или че не се връща назад.
Поне за мен трябва да си яко перде, за да не се сещаш грам за хора, с които си имал сериозни взаимоотношения.
Всъщност, донякъде съм съгласна с diantonio. Някои го наричат "експериментиране", "наживяване" преди сериозното обвързване и тем подобни глупости.
Аз му казвам "време за себе си". В смисъл такъв, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. Сериозно обвързване твърде рано ще те направи зависима личност. Мисля, че тинейджърите трябва да си дадат възможност да се изградят първо сами, да се научат какво харесват те като единица, а след това да се нагаждат според този, който ще стои до тях.
В тоя ред на мисли, ранното откриване на любовта не мисля, че е плюс.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ох, това звучи трудно! Пожелавам ти много любов и да няма повече разочарования със сегашното момче!
Абсолютно.
Вероятно първото нещо, което ще направя, е да изляза с друго момче или дори да не е момче, ами с много хора някъде да дивеем. И ако вече бившият ме види и по някакъв начин разбера, че си мисли, че ми минава бързо, много ще се обидя. Точно защото ме познава и знае, че ако ми беше минало, няма да изпитвам отчайваща нужда да съм сред хора.
До човека си е![]()
А какво точно означават тези неща според някои?
Лейди, трябва да знаеш, че и в една връзка човек има време за себе си - да се изучава, преоткрива, изгубва, намира и т.н. и т.н. Това, че имаш връзка, означава просто, че споделяш тези периоди от развитието си с друг човек, както и той споделя своите с теб.
Не знам какво да разбирам под зависима личност, но аз лично не се приемам като такава. Съдейки по себе си, мога да извлека само плюсове от ранното откриване на любовта. В една връзка, човек се преоткрива и доизгражда отново и отново, зависимо дали започва връзката си на 15 или на 35.
Като цяло откриването на любовта само по себе си е плюс, без значение за какви възрастови групи говорим.
Половинката в ранна възраст не е единствено гюле вързано за глезена ти, което те дърпа надолу. Всъщност, тя може да се окаже стимул, кураж и подкрепа в откриването на самия теб. Възприемайки я просто като цвят, който изтрива твоите лични нюанси, е много еднопосочно и ужасно-звучащо.
Само дето е едно да се ДОизграждаш на 35 и съвсем друго е да се ИЗграждаш на 15-16, когато си толкова зависим, неориентиран, подлежащ на манипулация (да не се тълкува лошо!) и да не знаеш на кой свят си и всяко спречкване или евентуална раздяла да те кара да подлагаш на съмнение досегашните си убеждения, идеали и т.н. (Разбира се, другата крайност, а именно да си суперсигурен във всичко на 15-16, също е лоша, но това е тема на друг разговор.)
Да не говорим, че за една връзка трябват КОМПРОМИСИ. Компромисът е отстъпка от разбиранията, желанията и т.н. на една изградена личност, която знае от какво се отказва. Когато една неизградена личност се отказва от нещо, което и без това никога не е имала, съответно не знае какво е, това е ЖЕРТВА. Има огромна разлика.
Да кажеш, че ранното влюбване има само позитиви, е напълно разбираемо в твоя случай, но е и безкрайно наивно. Нищо няма само плюсове (или само минуси).
И това го казвам като човек, който е по дългите връзки и не е бил сам от години. И с ръка на сърцето твърдя, че давам ужасно много в едни отношения, не само във връзка. Дали е добре, дали не е - отново да кажа - не се дискутира.
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-24-2014 на 13:37
Аз също не разбирам това за половинката, може би сме млади и наивни, но според мен сериозна половинка в ранна възраст означава голяма подкрепа в години в които ти е нужна.. Тя съвсем спокойно може да ти позволи да откриеш себе си съзнателно и несъзнателно..
Не мисля, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. В опознаването ти много хора играят роля и то не само половинката до теб, ами и приятели, учители и родители. Според мен, сам трябва да избереш какъв човек искаш да си, но това не е означава, че сам трябва да опознаеш себе си.
Всеки играе роля в изграждането на личността ти. В тоя ред на мисли, всички сме зависими от някого и най-вече от случващото се около нас.
//ебахти. виждам го преди очите си в цвят, форма и усмивки, а не мога да го обвия в думи.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-24-2014 на 13:48
За съжаление, значи ПЛАВАЩА подкрепа. Не безусловна, не постоянна. А точно от постоянна, неотклонна стена зад гърба се нуждаеш, когато си тийнейджър.
Или взимането на успокоителни заради половинката се брои за "голяма подкрепа"? Не го казвам, за да се заям, а за да дам пример. Гениален пример за "нестабилност".
Със себе си също мога да дам - категорично ти казвам, че не съм имала нужда от ен на брой скандали, докато съм била в пубертета, когато и без това бях/съм нервна. Да, има много, много хубави моменти наистина, не оставайте с впечатление, че съм черногледа и че ги отричам.
Да не говорим, че сериозна половинка значи отделяне на сериозно време на тая половинка. Което си е сложничко за съчетаване заедно с училище и всякакви дейности по собственото развитие. Тук направо мога да дам и контра аргумент, а именно, че ако едно смешно училище не съчетаеш със сериозна половинка, то кога ще успееш... и в този смисъл, това си е перфектната тренировка. Ама аз си знам какво ми е било, когато две години съм сгъчквала цялата си седмица и цялото учене от понеделник до четвъртък вечерта, за да имам петък следобед и уикенда за половинката. И колко сме се карали с нашите, че живея като на хотел, защото просто нямам време за тях, камо ли за домакински задължения. Ама понеже и те трябваше да се вършат, съм чела анализи по литература и съм учила за сертификати вечер. Е, не ми е било лесно![]()
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-24-2014 на 13:52
Оо, не. Изобщо не съм съгласна. Може да съм страшно афектирана от сегашната си половинка, но през последната година точно той е бил стабилната, постоянно и безусловна подкрепа зад гърба ми повече от всеки друг. До мен беше, съветваше ме, но не ме насочваше; подкрепяше ме, но не ме пришпорваше; учеше ме, но не ме натискаше, позволявайки ми сама да избирам своята посока на действие.
Не знам за какви скандали говориш и успокоителни. Това пример с тебе ли трябва да е?
Единственото нещо, с което съм съгласна с теб е това с училището. Единствените скандали, които сме имали са били за фактът, че не си отделяме достатъчно време, но това (в моя случай) е напълно разбираемо, предвид образованието, което учим заедно с него и целите, и желанията ни за развитие. Училището не ни "смешно", затова твоят пример не може да бъде приложен при нас.
Като човек, който ще държи 15 изпита след 2 седмици в рамките на 10 дни и то на материал покриван от преди две години, и като човек, който има 1000 часа документирани от извънкласни дейности + още 15 доклада от минимум 10 страници и други 20 изпита - вътрешни и устни - казвам, че и на мен не ми е било лесно. Камо ли пък на него, с цели като Оксфорд и др, смея да твърдя, че въпреки всичко, сме и продължаваме да отделяме нужното количество "сериозно" внимание един на друг.
Едит: тъй като сме съученици, съумяхме да комбинираме връзката си с ученето, както и дейностите ни по собствено развитие - той работи 3 пъти в седмицата, 3 пъти ходи и на тренировка по кунг-фу. Аз учавствам в благотворителни организации, отделяйки време за домашни задължения и семейство, както и за себе си. Не, не е било лесно, но не е невъзможно. Не отричам фактът, че мойто е някакъв уникален и рядко срещан случай, но сериозно внимание би могла да не можеш да дадеш, дори и когато си студент, който работи или майка, която иска да гради кариера. В тоя ред на мисли, това понятие е страшно объркващо и не го възприемам.
//обърквация.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-24-2014 на 14:24
Че до 15 годишна възраст, да не би да растем в саксии? Човек се изгражда рано-рано, всичко останало е надграждане/доизграждане, както звучи по-добре.
Иначе аз никъде не съм казвала (защото не го мисля), че има само позитиви. Смея да кажа, че в моите виждания за тези неща няма нищо наивно, по-скоро съм в другата крайност, което също не е кой знае колко в моя полза.
Как да се съхрани една връзка и да се градят здравословни отношения не се учи с годините, а с опита. (И да, приемам, че в повечето случаи нещата вървят ръка за ръка, но изключения под път и над път.)
Абсолютно се съгласявам с мнението на Дриймърката.
Искам да добавя още нещо:
Миналия уикенд той беше на курсове по 8 часа на ден, в близост до дома ми. През обедната почивка отскочвах буквално за 30 минути да го видя, а след като свършваше в 18, идваше да ме изкара в градинката пред блока ми.
В дните, които има 3 часова тренировка от 18 часа, оставам с него докато не трябва да тръгне за нея. Случвало се е да седнем в даскало един до друг, четейки - с едната ръка разрошвам косата му, с другата местя страниците си. От време на време открадвам целувка. Тренировката му е близко до дома ми, така че го изпращам до там и после се прибирам. Отскочвал е до мен преди работа, и след нея.
Вниманието не е просто много разговори, опознаване и комуникация и вършене-на-дейности-заедно. Понякога внимание може да ти обърне просто когато седи до теб. Че е с теб и усещаш ръката му по ключицата ти и топлината на тялото му до теб, чуваш дишането му, въпреки че мълчите и мислите ви са концентрирани другаде.
LadyDi най-сетне написа нещо смислено. Нещо, което рядко и се случва (защо питам аз) и вие да го оакате.. смотаняци.
Нека не забравяме, че има характери и характери.
xoxi, под зависима личности да опознаеш себе си имах предвид друго. Тия дни и аз не успявам да се изразя добре... Имах предвид, че от рано се научаваш да се съобразяваш с нуждите на другите, да нагаждаш собствените си навици според навиците на половинката, да живееш с някой друг (да се чете като "присъстващ в живота ти", а не "под един покрив").
Както каза Пантерата, на 15 си все още неориентиран, зависим, подлежащ на манипулация. Докато не откриеш сам за себе си как ще избереш да гледаш на света, половинката до теб може да те накара да го виждаш през нейните очи (къде съзнателно, къде не). И ако тази връзка в последствие се разпадне, ти си обратно на старта, отново неориентиран, объркан и не съвсем наясно какво се случва в света.
Супер сериозните връзки в ранното тинейджърство не са добри, карат те да се чувстваш изкуствено пораснал и да допускаш грешки, за които имаш повече от достатъчно време. Това може да доведе до много други неща, в зависимост как ще се развие връзката. Преди 17 годишна възраст е по-добре да не влагаш абсолютно всичко в дадена връзка. Та на тази възраст дори не си наясно каква е точно същината на връзката.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Маги, нямах предвид твоето училище, а масовката.
Твоето училище бих го сравнила с моето положение в момента - аз просто нямам време за отдаване в момента.
Примерът с успокоителните беше към Анархи, той го е споделял във форума.
А с първите две изречение на Хохи няма как да съм по-несъгласна. Аз съм на близо 20 години и все още се изграждам като личност. Не със същата скорост, но го правя. Умишлено променям някои черти в характера си и търся позитивни влияния от хора, чието мнение уважавам или считам за необходимо. И го намирам за хубаво нещо, впрочем. Да се твърди, че човек се изгражда рано-рано... мне, никак не съм съгласна.
А иначе горе беше написала "Съдейки по себе си, мога да извлека само плюсове от ранното откриване на любовта."
Та, исках само да небележа някои минуси
Мдам, Лейди го каза много хубаво. А за изкуствено пораснал - майка ми има лафа "да си играя на семейство". Държеше да се науча на доста домакински неща, обаче винаги е казвала: "Ще имаш цял живот да въртиш домакинство, да се грижиш за семейство, гледай си ученето сега". Затова е и толкова против живеенето отрано заедно... малко навлизам в темата за домакинската работа, ама... ако аз мога да се прибера в 11 от библиотека, да вечерям надве-натри с нарязани домати и настъргано сирене, искам да го направя, не искам да се съобразявам с друг човек. Не и сега, когато ежедневието ми е такава каша.
Всеки си избира, ако човек отрано се е ориентирал към "улягане" в този смисъл, може би за него ще е напълно подходяща опцията да създава семейно гнездо рано.
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-24-2014 на 14:36
Прави сте. Вие описахте едната страна на монетата, ние нарисувахме другата.
Пък и аз пиша от името на себе си, а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.
Разбрахме :Д
Не знам за хохи, но аз се съгласявам за 15-годишните.
Над 18+, обаче, нещата се нареждат другояче.
В крайна сметка, всичко е до нагаждане с желания, характер и компромиси, които един човек притежава и е готов да направи.
Дотук съм аз, защото ме чака учебника по биология :Д
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
На теория, да. Друг е въпросът, че на практика нещата не стоят така. Випускът ми се състои от набор 94-5 и повече от половината са също толкова объркани, колкото когато са били на 15 години, просто защото не са опитали да осмислят случващото се около и в тях.
Свободата често е свързана с легални права, толкова колкото и с финансови възможности. Ненужно е да споменавам, че повечето 18+ годишни нямат тази "свобода".
Това за мен категорично не е пълноценно внимание. Да, сближава, разбира се, но не е.
Замазва положението, когато предстоят изпити, защото все пак е виждане на партньора. Хубавото във вашия случай е, че двамата се готвите за едно и също нещо и можете да се разберете. Но ако единият е така, а другият - не... особено пък за дълъг период от време, твърде възможно е да възникнат скандали.
Eто го ключовия момент!а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.
Затова и писах в минало време
102, "най-после"?
Оф, и аз изчезвам, че статистиката ми сритва задника.