Отдавна не ми се е случвало да чета нещо (а аз чета доста!), което да ми прикове вниманието по такъв начин. Странен начин! Едновременно изпитвах разбиране, съжаление и...ми беше смешно. Странно е да се преоткрия в изповедите на непознат (в част от тях, разбира се, `щото мъдреците ми още никакви ги няма). Та...мисълта ми беше: Браво!