Мемоарите на една меланхолия

[golemiq_korab_minava]

Здр. Ива
Ние си писахме по скайпа, но за едно не знаех.
Сега разбрах, че в случая е замесено момче и чувства.
Като добавим и факта, че си 12 клас, завършваш... Повтарям се, знам. Викаш си -,,да бе, всички повтарят това'', истината наистина такава. Смисъл - в такъв период си, няма да е вечно.
Приятелят ти, за който спомена, когото си изгубила, първата силна любов ли ти е? Чувствата са голяма работа, но всичко затихва с времето. Не трябва да мислиш за него в случай, че сте се разделили окончателно. Трябва да си наясно с това.
Трудно е, но иначе се самонараняваш . Животът ти става сив не за друго, ами защото свързваш щастието си непременно с нечия друга човешка душа, която ти се губи. Поне така беше при мен, докато не се научих. На човек винаги му минават мисли, в които се пита КОЙ е той и как изглежда в очите на другите. Но малко по-малко са хората, които се питат какво да правят с живота си, не си градят цели, а ако имат - не се мъчат да ги постигнат. Един вид се предават, или просто не виждат на далеч.
Правилата са за всички, но желанията са за всеки по отделно. Никой не ни диктува живота, но ние прави и участваме в системата. Оценките в средното не са маловажни, обаче още по-важно е това, което влагаш в тях. А балът... ами той би трябвало да е едно добро преживяване, нищо повече. За някои той е един път в живота както се казва, за други си е просто едно копусване с не толкова близките им съученици. Всеки как си го направи, стига се забавляват.
Аз не влагах много смисъл в него, бързо мина. След това и не съм се събирал с никой. Верно, някои продължават контакт с по-близките си приятели и учители, но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!

[tireheb]

но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!

и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация

ма както си го направиш, предполагам

[golemiq_korab_minava]

и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация

ма както си го направиш, предполагам

В университета учиш това, с което искаш да се занимаваш. Факта, че го знаеш - те успокоява до известна степен.
Винаги има едно странно усещане за бъдещето си, но баш след 12 клас, когато си прекарал толкова много години в това училище - започват да ти минават банални мисли. Не знам, може би греша. При всеки е различно, но е абсурдно да се сравняват двете. Влизаш във ВУЗ с представата да учиш. Сега, ако някой кара само и единствено за висшето'' и студентския живот на макс, ами не е зряла тази работа и хаби парите и времето си, точно това, което на Запад не става хич лесно.
Пък и не само за висшето. Намираш си работа, развиваш си и разбираш, че не е нещо толкова зле. Но случаи различни.. Винаги има напрежение ест и депресии..