Мемоарите на една меланхолия

[Deadlock]

блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям

[Niakoitam]

блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям

Ето виждаш ли? Даже и сама си отговори на поставеният от теб въпрос защо мразя да споделям нещата,които ми тежат и особено пък пред хора от обкръжението ми.
Може и да прозвучи малко грубо,но тази твоя реакция след има няма 5 минути вече ще съм я забравил тъй като изобщо даже и не се познаваме.От човек от обкръжението ми обаче и особено по-близък доста би ме заболяло.Та какъв е смисъла да му споделям като и без това няма смисъл като рано или късно ще му писне и просто ще се врътне по подобен начин с вид реакция тип:'Олеле колко си зле,нямам думи повече,не знам какво мога да направя и изобщо няма да се занимавам с теб.И без това си неспасяем случай". Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен.

golemiq_korab_minava прав си. Ако ми беше просто за едното чукане и в същото време живеех в град поне малко по-голям от моят около 7-8 хиляден град дето така да се каже почти всеки познава всеки и номерът ми не се знаеше до кога ще минава пък и все пак не всички жени е казано че ще ме харесат...можеше и да си свиркам

[anonymous708973]

Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен.

Честно ли го задаваш тоя въпрос?
Това е най-тъпото решение, което съм чувала.
Отговорът, ако все още се чудиш: Защото не ти е близък, ако познава маската ти.

Да, напълно нормално е да те прати по дяволите, ако само се оплакваш, той се опитва да ти помогне, но ти самият не искаш да си помогнеш. Еми че да. Това е пораженческо мислене, извиняване на страховете ти с обстоятелствата... кому е нужен такъв приятел? Аз претендирам да съм адски добра приятелка, винаги ще помогна, ще давам съвет, ще успокоявам... ама в един момент като видя, че тоя човек не иска аз да му помогна, независимо, че твърди обратното... еми, оттеглям се. Повече не искам да слушам за проблема, защото се ядосвам. Нормално.

[Niakoitam]

Честно ли го задаваш тоя въпрос?
Това е най-тъпото решение, което съм чувала.
Отговорът, ако все още се чудиш: Защото не ти е близък, ако познава маската ти.

Да, напълно нормално е да те прати по дяволите, ако само се оплакваш, той се опитва да ти помогне, но ти самият не искаш да си помогнеш. Еми че да. Това е пораженческо мислене, извиняване на страховете ти с обстоятелствата... кому е нужен такъв приятел? Аз претендирам да съм адски добра приятелка, винаги ще помогна, ще давам съвет, ще успокоявам... ама в един момент като видя, че тоя човек не иска аз да му помогна, независимо, че твърди обратното... еми, оттеглям се. Повече не искам да слушам за проблема, защото се ядосвам. Нормално.

Ами в такъв случай и на мен ми дреме на шапката.По-добре да ми гледат маската и стените,но да имам някой до себе си отколкото да им се разкрия и да им покажа слабостите си и те да ме унищожат или в по-добрият случай да си хванат партакешите и да си бият камшика(не отричам,че и аз съм го правил веднъж,за което отчасти съжалявам)...

[DisappointedDreamer]

Може и да прозвучи малко грубо,но тази твоя реакция след има няма 5 минути вече ще съм я забравил тъй като изобщо даже и не се познаваме.

Напротив.
Няма да си я забравил, защото постоянно те удря в моментите, в които си сам. Връхлита те с такава сила, че горния ти пост е пълно лицемерие.

Не можеш да помогнеш на човек, който не иска сам да си помогне.

Не знам защо определението 'вълк единак' трябва да означава сила, търпение, независимост и др. Не знам защо се гледа на нещо самодостатъчно и гордо. Точно умението да контактуваш, познаваш и чувстваш човекът срещу теб трябва да бъде това, което впечатлява някого.

//някакви разкъсани мисли.