Той беше първото момче, за което някога съм страдала. Разделихме се по негово желание. Той имаше друга, а аз-друг. Сега пак сме заедно. Проблемът е, че нито аз, нито той умеем да показваме привързаността и чувствата си. А и той е леко странен, не знам до колко приема нещата сериозно. Понякога ме натъжава, а друг път ме кара да се чувствам меко казано специална. Прави неща, които никой друг не би. Но е някак... както казах по-горе - странен. Проблемът е, че от доста време, може би 6 месеца, контактувам с едно момче в нета. Първоначално му казах "има момче в живота ми", но той не се отказа и продължи да ми пише съвсем приятелски. Дори започна да ми се обажда. Вече започнах да се държа по-специално с него. Нищо , че откривам лоши черти в характера му. Показва някаква огромна ревност, въпреки че знае, че между нас няма нищо. Иначе е изключително мил и внимателен. Дори каза, че един ден ще се ожени за мен. Та изпитвам страшни симпатии към него и някак ме привлича. Но не искам да загубя и моето момче. Объркано ми е, не ме съдете. :/