Перфектната вечер! <333 Не помня откога не съм се чувствала толкова добре в кожата си. Просто за 4 часа забравих за всичко... <333 Естествено свърши. Но не ми е мъчно за това, оползотворих всеки миг, изцедих целия момент и беше просто съвършено. Сега, когато отново се върнах към реалността, не съжалявам че е свършило. И дори и ако никога повече не го видя, не съжалявам за нищо. Беше изстрел в тъмното, беше много добър! Сега е време да се отърся, да се изправя, да му кажа някои неща, ако ми даде възможност за това, и да продължа напред. А може и, ако въобще по някое време ми остане време за самосъжаление, да се натъжа малко. Все пак това беше доста дълго време, в което затвърждавах всичките си стари грешки и несгоди. Стига!