- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
по-добре ми е, даже успях да се логитя в кауфланд и то с наще и сестра ми наоколо
някво игнорирах мисълта за момента, пък докога то ще си проличи.. тези дни спя много, адски много, дори и следобед, не знам какво ми става, може би леко бягство от реалността..
ходи ми се на копитото, ама с тва време трудно ще навия наще май, пфф :с
Получих нервен пристъп...това май говори достатъчно колко добре се чувствам..............Толкова се радвам, че нещата продължават да се подреждат все по-зле и попопопопопопоппо злееееее......
>>DjBelev<<
Не ми звъни отново,писна ми вече от простотии
ако иска винаги може да намери време,омръзна ми от глупави оправдания.
Ядосвам се много защото винаги хората ,които най-малко очакваш те разочароват
най-много.Никой няма да моля!
на работа тряа се ходи, как ше стане - не знам.. след 10 дни отпуска, само до работа ми е... ше го мъчим, нема начин
Дейба и фурнаджийските лопати! Той бил бесен...
Дискотека по женски. Въх, какво е това животно
Дано да е хубаво. Аз със сигурност ще съм![]()
Мисля си за нщата от живота, живота от нещата и как жените имат супер различен вкус за мъже.
Няма ли място, където да се скрия за ден-два-три... седмица, може би?!
Искам само той да е около мен.
Въобще не ми се говори за това, което става в главата ми. Искам просто да го усещам до себе си, да усещам допира, дъха и туптенето на сърцето му. И да не чувам нищо. Мълчание. В прегръдка.
Абсолютно нищо друго не ми трябва в момента!!!!!!
Толкова много ме боли главата, че не знам къде се намирам. Дори след хапче си е все същото. Най-накрая се пльосвам и заспивам. Значи такава перфектна двойка са, че имам чувството, че са се наговорили срещу мен - единия ме ядосва, другия ме наранява дотолкова, че ми идва да го набия. Нищо, че сме си хаверченца от край време. Наисина заболя повече от много, ще я изям просто. Нататък вечерта мина супер, много ги гушках двамата и много си говорихме.
Напоследък постоянно спя и ми се спи. Последната седмица обаче беше толкова хубавичка и спокойна <3 като изкключим ш*баната градушка :\ но пък с него много добре си прекарваме ;3
Отново започнах да ги мисля прекалено много нещата. Не знам какво ме прихваща...пак се лутам в някакви мисли тип "ами какво ако..? Уви, мога да имам само предположения и нищо повече. Защо не мога да се зарадвам на това, което имам в момента- тук и сега? Какво не ми е наред, баси? Нали точно това съм искала винаги? А може би просто не е достатъчно. Не усещам онази омагьосваща нотка. Не усещам щастието. Или пък просто не е пълно...Не знам защо след толкова приятна нощ се натоварвам с такива мисли. Не знам защо не съм в стаята, лежеейки до него, очаквайки да се събуди, за да видя усмивката му. Не знам защо сама не си позволявам да бъда щастлива...
Чувствам се на място.На правилното място.И това не се е случвало от хиляди години.Чувствам че не се притеснявам от наближаващия ми рожден ден,защото имам всичко,което съм искала да имам до този момент.И съм в процес на придобиване на още неща.В последно време стреса и депресията ме бяха повалили и се предадох отново на зърнената ми диета и това повлия стабилно на килограмите,самочувствиет и холестерола ми.Чувствах че трябва да ям,защото това е решението да се чувствам добре.Винаги някой ми е забранявал нещо и аз съм се подчинявала без да задам въпроси или да се възпротивя.Но сега съм голям и самостоятелен човек и аз решавам какво да правя!И понеже ни работа,ни здраве ми вървеше,а и с мъжа ми се карахме по-често,остана само да си разреша да ям каквото зърна.И го правех с такава омраза и страст,че по едно време се уплаших.Но говорих със специалист,ще спазвам стриктно предписанията й и ще се оправи всичко.Когато тя ми каза че страдам от депресия,аз подскочих леко на стола и веднага отрекох.Та това е слабост!Не може другите да знаят колко съм слаба,защото ще ме наранят и ще ми се подиграват.И тогава се осъзнах.Наистина имам депресивни наклонности и за да се излекувам трябва да го призная пред себе си и пред някой друг.Може би един хубав ден ще отида на психолог,ще си порева хубаво,ще си излея душата и ще ми оликне.Ще отслабна,ще оздравея и ще се почувствам наистина готова да стана майка!Ще стане!На път е!И от мен зависи.
Празна и ненужна. На дъното. Макар че не аз съм тази, която трябва да се чувства така. Самонавивам се яко, сещам се и за т'ва. Просто не мога да го изкореня това усещане. Но утре ще е нов ден, започва нещо ново и голямо за мен. К'во ми остава, освен като в турски сериал да си повтарям "дано да е за добро". 'Щото в тая липса никой не може да ми помогне.
Доволна съм от снощната вечер, обичам интелектуални разговори в скромни компании. :Д
Скапана съм, но познайте каквооо - на работа съм. Чудно. А шефът постоянно пуска няк'ви намеци... не знам, не ми се говори. Да взема заплата и ще видя к'во ще правя.
Ся си влизам в нас, 3 дни палатки мн добре ми се отразиха!
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Сподели наблюдения по въпроса
Иначе първата част от изречението звучи идеално като за заглавие на книга :д
Мнооого добре, откога не съм била на бар до толкова късно. Или рано, зависи от гледната точка, хах :д Всъщност... май никога
Много ми е добре, релаксирам си. Ех, да бях в Германия сега, напрежението за финала ще е на макс. А аз ще си го гледам самичка ;(
Нещо взе да ме гъделичка под лъжичката. Очертава се, че не само, че ще има мега много работа, а ще има и манипулации. РазвълнувАх се! Нямам търпение. Само да се прибера, да подкъся маникюра, да си приготвя някой отровен коктейл и... едва ще дочакам утре.
Знам, че и е тежко, знам че има повече основания за това от мен, ама ня'ам съчувствие в момента. Шит хепънс.
И не помня откога не съм била по - голям плондер отколкото в момента...![]()
Понякога много ми писва да е такъв чувствителен и досеглив и да се мръщи за такива простотии..