Харесвам много по-голям от мен

[mIm3t0o0]

Аз съм може би най-големия противник на тези връзки с голяма разлика във възрастта. Имам приятелка, година по-голяма от мен, която миналата година си беше загубила ума по мъж 17 години по-голям от нея. За външния му вид няма да говоря, но държанието му към приятелката ми и глупавите изсмукани от пръстите лъжи, ме накараха да осъзная че той иска от нея просто малко забавление, и може би да си изчетка егото. Това ме превърна в най-големия противник на техните отношения, а и ми изгради едно мнение за мъжете на тази възраст и намеренията им към момичета на моята. И така до преди един месец, когато тотално си загубих ума. Един приятел дойде да ме вземе от работа, но беше заедно със колегата си. И когато се качих в колата изпитах нещо много странно. Единственото, което виждах от този човек беше гърба му, а ми се зави свят, усетих "пеперудите" в стомаха, беше неописуемо усещане. Запознах се с него, поговорихме си малко и се оказа че е голям веселяк, постоянно се шегува, трудно е човек да скучае в неговата компания. От тогава не съм спряла да мисля за него, без значение дали работя, пазарувам, готвя или чета книга, той е постоянно в мислите ми. Дотук добре, но говорейки с този мой приятел, се оказа че "момчето" е всъщност мъж с 16 години по-голям от мен. На външен вид не му давах повече от 30, а по душа е на 17, така че останах буквално с отворена уста. И тук идва големия ми проблем, как да спра да мисля за него. Колкото повече си налагам да не мисля, толкова повече е той в мислите ми. Опитвам се да не го виждам, а усещам липсата му. Опитвам се да приема, че той едва ли мисли за мен по същия начин, а вътре в мен едно гласче ми нашепва "Ами ако мисли?". Не знам какво да мисля, какво да правя. Съдейки по опита на приятелката ми, нямам добро мнение за неженените мъже на тази възраст. Вярно, че всеки човек е различен и не бива да слагаме всички под общ знаменател, но и много трудно се променя изградено мнение като моето. И понеже стана много дълго искам да ви помоля да ми кажете вашето мнение по въпроса, да ми дадете някакъв съвет, или да ми кажете как да спра да мисля за този мъж, може би да споделите собствен опит. Защото съм на път да се побъркам, в такова положение да отхвърлям така любовта, не съм попадала никога. Благодаря.

[xoxi]

Щом съдиш всички, само заради един глупак, тогава отхвърляй чувствата си, бре. Няма лошо.
Той може и да име интерес към теб, може и да няма. Никога няма да разбереш, ако не действаш.

[OMGOMG]

Щом съдиш всички, само заради един глупак, тогава отхвърляй чувствата си, бре. Няма лошо.
Той може и да име интерес към теб, може и да няма. Никога няма да разбереш, ако не действаш.

+1

[mIm3t0o0]

Никога не съм се спирала, когато харесвам някого, винаги съм се водела от максимата "По-добре да съжалявам, че съм направила нещо, отколкото че не съм" . Просто този път всичко е различно, аз едва ли не преживях връзката на приятелката ми заедно с нея, обмисляла съм с нея всички пречки , различия в мислене, в желания, факта че мъж на неговата възраст ще иска семейство и деца, а аз в момента не се чувствам готова за тези неща. И просто след връзката на приятелката ми се чувствам така сякаш знам как ще завърши всичко, без дори да съм започнала. Освен всичко друго същата тази приятелка е твърдо против връзка между мен и него (разбираемо, донякъде) и това допълнително ме натоварва и обезкуражава.

[hey.mistery]

На колко си?

[anonymous908491]

Единственото, което виждах от този човек беше гърба му, а ми се зави свят, усетих "пеперудите" в стомаха, беше неописуемо усещане.

Викат му любов от пръв поглед, само не знам как се е получило гледайки гърбът му.

[mIm3t0o0]

На колко си?

На 21

[mIm3t0o0]

Викат му любов от пръв поглед, само не знам как се е получило гледайки гърбът му.

Самото му присъствие в колата ме развълнува така. После като се обърна към мен и ме заговори съвсем не бях в състояние да си спомня името си.

[102]

тва момичетата/жените сте опасна раота ;д

[marilyn]

А защо искаш да се откажеш? Виж, ясно е, че повечето от тези връзки нямат кой знае какво бъдеще. Преди време ми се е случвало да се занимавам с доста по-големи мъже от мен. От тях можеш да научиш много и да се развиеш покрай тях, да пораснеш. Не е казано, че ще се ожените с този човек. Ако толкова ти е харесал, излизай с него, виж на къде отиват нещата.

[Colouring]

Мен пък ми е много тази разлика. Да, всеки човек е различен, обаче 21-годишна с 37-годишен - амиииии.. не. Не знам, не мога да го приема за естествено. Най-малкото мирогледите ви ще са различни, ще искате различни неща, той е на сериозна възраст, на която е нормално да е със семейство, деца, а ти си.. дете. 21-годишно момиче си си.
Обаче вместо да задълбаваме толкова, изобщо има ли смисъл? Имам предвид, били сте в една кола заедно и си усетила тръпката, но после? Виждали ли сте се, говорили ли сте? Просто ти е влезнал в акъла, защото е бил остроумен и шеговит, едва ли той ти е обърнал чак такова внимение предвид, че даже е стоял с гръб към теб.

[mIm3t0o0]

mМен пък ми е много тази разлика. Да, всеки човек е различен, обаче 21-годишна с 37-годишен - амиииии.. не. Не знам, не мога да го приема за естествено. Най-малкото мирогледите ви ще са различни, ще искате различни неща, той е на сериозна възраст, на която е нормално да е със семейство, деца, а ти си.. дете. 21-годишно момиче си си.
Обаче вместо да задълбаваме толкова, изобщо има ли смисъл? Имам предвид, били сте в една кола заедно и си усетила тръпката, но после? Виждали ли сте се, говорили ли сте? Просто ти е влезнал в акъла, защото е бил остроумен и шеговит, едва ли той ти е обърнал чак такова внимение предвид, че даже е стоял с гръб към теб.

Проблема е че аз съм на същото мнение като теб, и това което си написал/а е същото, което аз казвах на приятелката си преди година. И точно затова ми е толкова трудно да приема това, което изпитвам.
Въпросната първа среща беше преди месец, оттогава до преди няколко дни го виждах всеки ден, говорехме си, шегувахме се. Когато започнах да осъзнавам накъде отиват нещата с чувствата ми си намерих друг начин да се придвижвам до работа. Дори не съм дала обяснение на приятеля си защо отказвам да пътувам с тях, нито знам той как е реагирал на това.