- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Доколкото разбирам, и ти, и фъксмайл си имате интернет приятелчета. На мен относно това ми върви много - всеки, с когото си пиша редовно и като цяло ми се иска да видя, след по-малко от година има ходене я до моя град, я аз до неговия и се виждаме и всички са мега якички такива. :3333
Това сигурно,защото не си попадала досега на хора като мен
На мен досега все ми върви на уговарянки за виждане...някога.Минават не толкова къси периоди от до около 3 години.И постепенно отношенията се размиват,размиват и се унищожават почти незабелязано поради ограничеността на действията в интернет.Един път свършиха и с як скандал де след около година.Наистина се надявам обаче този път тенденцията да е различна,защото някак въобще не ми се ще да изгубя и нея...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
То не зависи от съдбата, а от теб и нея. Като решите да се видите - хоп и готово. Ако имах кола в ръцете, редовно щях да вися във Варна при моите си познати, че от там са баячко. За сега обаче се задоволявам само да минават при мен за бързо да се вждаме като съм на почивка в района.
Е разбира се че е много всемогъща разбираш ли.Защото ние сме някакви дребни мравчици във тая Вселена.Чак да не повярваш,но в дадени периоди тя не е могла,а пък в други аз.Много трудно досещане нали?
Процесите при мен а и като цяло често не са баш така.
Това
Малко си противоречи с това
И аз нямам кола,няма и книжка,пък и да имам ще се притеснявам да карам,да даже и да не се притеснявах не съм самоубиец,че да карам с моето зрение и....и....и....и....няма да се впускам в повече подрбности.Някои неща на теория са много по-лесни.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
То такива неща като влакове и автобуси не съществуват.
Он: И най-упорито не съм се отказала от идеята да ходя на рождения ден. От утре ще се тъпча с витамин С, пък да видим до къде ще го докарам. Все пак, при такава добра идея за подарък ще е жалко да не отида!
Бааавно, малко по малко се захванах да чистя. Най-накрая. Ама като гледам колко ми остава за следващите дни, ми се плаче направо.
Чакам той да се върне, та да си поговорим. Щеше да е много по-добре, ако поне знаех до кога е там, пък ся май се надявам да ми падне информация от небето. И се сетих, че и другият индивид ще се появи, та и с него трябва да се оправям, колкото и да не ми се иска. Meh.
Задачи за следващата седмица: Да си напиша всичко неща, които трябва да питам инструктора; да си уговоря тренировка с него (евентуално); да обърна внимание на видеата; да си напиша ревютата (с малко късмет и мотивация може да стане и тази вечер, ама се съмнявам); да се захвана с информатика. Колко сладко.