ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Niakoitam]

Честно ли?
Не мога да повярвам, че се оправдаваш със съдбата, че не сте се видели 2 години и половина. Бах тая съдба, много всемогъща била.

Е разбира се че е много всемогъща разбираш ли.Защото ние сме някакви дребни мравчици във тая Вселена.Чак да не повярваш,но в дадени периоди тя не е могла,а пък в други аз.Много трудно досещане нали?

+
ако искаш нещо/някоя.. действаш

Процесите при мен а и като цяло често не са баш така.

Това

То не зависи от съдбата, а от теб и нея. Като решите да се видите - хоп и готово. .

Малко си противоречи с това

Ако имах кола в ръцете, редовно щях да вися във Варна при моите си познати, че от там са баячко. За сега обаче се задоволявам само да минават при мен за бързо да се вждаме като съм на почивка в района.

И аз нямам кола,няма и книжка,пък и да имам ще се притеснявам да карам,да даже и да не се притеснявах не съм самоубиец,че да карам с моето зрение и....и....и....и....няма да се впускам в повече подрбности.Някои неща на теория са много по-лесни.