ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[HollyGolightly]

Имам нужда от промяна. Писна ми от червено, мисля си, че синьо и бяло ще изглежда добре, много по-свежо. И ще ми се отдаде възможност да хвърлям, а аз така да обичам

[draid]

Значи излизам и тръгвам за кино, след известно време челюстите на преден десен апарат блокират и накладките започват да трият в диска. Да не повярваш тая кола уж всичко и прегледах като бях зад граница. Връщам се до гаража, вземам другата кола, след това се натрисам в доволно задръстване, не можах да си свърша другата предвидена работа преди това, забравих си телефона на касата, добре че едно девойче ме догони да ми го даде. Ей такъв ми беше деня, прибрах се преди половин час.

[Arctic]

Големи планове, голямо чудо
Ох, гледах много хубаво филмче днес, направо съм влюбена, през по-голямата част от времето се усмихвах, смятай. Много приятно изненадана бях.
Всичко е окей, ама ми е малко самотно, особено като стана дума вчера и някакво, не знам.

[tori]

Ами опита се да си ме върне - не успя. Опита се да ме вкара в разни филми посредством приятели - пак греда. Опита се да ме навие за приятелство с привилегии - е, тука вече сбърка. Не намери село без кучета да обира, съжалявам. Обясних му, че не съжалявам дори за секунда от Нас, както и че съм го обичала, но разнежването стига дотук, пак съжалявам. Време е да бъда щастлива сама със себе си. Ако иска, нека да чака да ми мине, но да не се надява. Чувствата умряха.
Иначе ми харесва, че успяхме да проведем един нормален разговор, оценявам го това. Както и че вече се отказва да се опитва - кара ме да се чувствам доста по-спокойна. Определено разговорът с неговия авер му е повлиял много добре.

[Lilanda]

Объъъъъркана. Но съм доволна, че всичко си е по старо му до някаква степен. Само дето сгреши с последното изречение. Не смятам да се карам с него отново, тъкмо всичко се оправи.

Пак стана сто часа, а на мен изобщо не ми се спи. Да ме пита човек как издържам...

едит: Е не, отвратителна съм.

[xoxi]

В главата ми е каша. Толкова много неща се случват едновременно, че започвам да усещам как физически не ми е възможно да се справя с всичко, а психически съм вече почти на нула...
След поредната случка тази вечер, взех решение, че трябва да прекарам известно време сама. Но нямам идея как да му поднеса това решение на него, след като той няма нищо общо с лудницата покрай мен, няма вина за нищо и не трябва въобще да го забърквам в моите проблеми. Обичам го зверски много, той е единственият човек, на когото имам стопроцентово доверие и ми е най-голямата упора и подкрепа, но точно в този момент имам нужда само от себе си. Искам да мисля само за себе си, искам около мен да е тихо, спокойно, да не се съобразявам с нечие присъствие или съответно отсъствие, да знам, че съм си само аз... За да мога да се фокусирам върху себе си, да премисля какво се случва и защо, да си изясня позицията спрямо всичко това и да реша как трябва да процедирам за в бъдеще. След това да се върна при него, когато няма да съм развалината, която съм в момента. Идея нямам как да му го кажа това, за да ме разбере правилно, а не да си извади някакви грешни представи за цялата ситуация или да помисли, че имам нещо друго предвид. След броени дни става точно 1 година, откакто живеем заедно и откакто предплатихме квартирата за тези 12 месеца. Ще трябва да решим дали да платим и за септември, дали да си търсим друго място или да се върнем откъдето сме дошли, поне временно. Всъщност, аз за пръв път си позволих да взема решение, което засяга и двама ни, без да говоря с него. Знам, че той няма да каже нищо и знам, че ще приеме нещата спокойно, но пак се чувствам зле заради всичко, което ще му се наложи да изтърпи, заради мен. Мм да, в 5 сутринта явно нямам по-важни неща за правене, от това да си изливам мислите във форум... Браво на мен.

[anonymous908491]

Тъпо, щом съм стигнал до там, че си губя времето с геймъри олигофрени, които приказват с техния геймърски жаргон, който е по-дразнещ от някой миекащ.

[DisappointedDreamer]

Значи излизам и тръгвам за кино, след известно време челюстите на преден десен апарат блокират и накладките започват да трият в диска. Да не повярваш тая кола уж всичко и прегледах като бях зад граница. Връщам се до гаража, вземам другата кола, след това се натрисам в доволно задръстване, не можах да си свърша другата предвидена работа преди това, забравих си телефона на касата, добре че едно девойче ме догони да ми го даде. Ей такъв ми беше деня, прибрах се преди половин час.

Т'ва е 'щото си лош човек.

[pandabear]

[anonymous708973]

Хохи, ако позволиш, това звучи ненужно драматично особено от човек на твоите/нашите, които нямаме по 20 години брак зад гърба и куп препятствия, през които са минали.

Опита се да ме навие за приятелство с привилегии - е, тука вече сбърка.

Ама той газ ли е пил? о.О

Понеделник сутрин започва мързеливо - и най-накрая наспано, да си довършвам закуската и сядам да уча
Малко да си понапъна дупето, че да ми е чистта съвестта после.

[tori]

Ама той газ ли е пил? о.О

Да кажеш, че не ме познава и не ми знае вижданията за тия неща - окей, но сме ги говорили тия неща бая пъти и все пак не самонавива. Очевидно е намерил флакона с газта за запалки на майка си, друго обяснение нямам като че ли. Проведохме някакъв сериозен разговор, уж ограничихме територията на приятелството си ама да видим.

[NambyPamby]

Днес е един от безумно гадните дни, в които ми липсва. Осезаемо. И нищо не може да го замести, независимо кой ми е писал или разсмял, кого съм видяла или кой филм съм си пуснала. Спах малко часове на брой и го сънувах неколкократно. Много приятно, няма що.
Не може ли да има един шибан ден, в който да се обади, да не говорим, просто да се видим, да ме гушне, аз него - също, нослето ми да опира във врата му и така да откараме с часове?

Мда, не мисля рационално. И да, поддавам се на грешни мисли. Ама много ми липсва, днес липсата се усеща с пълна сила и искам да се ударя с тиган по главата, пък току-виж взело, че ми мине... Ебаси.

[102]

уж ограничихме територията на приятелството си ама да видим.

значи не само се държиш като куче ами всъщност си си баш такова...?

[102]

Малко да си понапъна дупето, че да ми е чистта съвестта после.

във всеки твой пост присъства думата 'дупе'
може би имаш проблем
предполагам не си го забелязала
/само отбелязвам

[102]

и да
'чистта' се пише с едно 'т'
може би трябва да прочетеш някаква книга на български

[LadyDi]

оу, някой е станал с дупето нагоре

[tori]

значи не само се държиш като куче ами всъщност си си баш такова...?

Ами да - лая си по колите и се чеша зад ухото с крак.

Едит:

оу, някой е станал с дупето нагоре

Бъркаш се - той рядко става с нещо друго нагоре. Обикновено би трябвало да си щастлив ако го хванеш в незаядливо настроение.

[102]

Ами да - лая си по колите и се чеша зад ухото с крак.

не е смешно когато е истина

[tori]

не е смешно когато е истина

Знам, да.

[102]

оу, някой е станал с дупето нагоре

пак ли дупе съзират очите ми
лекувайте се ве хора

[LadyDi]

пак ли дупе съзират очите ми
лекувайте се ве хора

съвсем си излязъл от релсите

[102]

не мога да водя безсмислени дискусии съж3лявам
още повече с проклети хомофоби като вас е почти невъзможно

[LadyDi]

че кой те кани да се включваш?

[sometimes_]

Оказа се, че имам някаква слънчева алергия. "Супер"! Ужасен обрив, ужасно сърби и нищо не помага. Не знам кога и дали ще ми мине и се изнервям ужасно много. Тъкмо започнах да се чувствам добре във всички отношения и сега това! Защо, бе, защо?! Сега забравям за плажове, море, слънце... Ето още една причина да мразя лятото. Искам да е есен или зима! Да си облека яке, да сложа шал и да нямам обриви по ръцете, които не ме оставят да спя. Измазах всичко възможно и никакъв резултат. Полудявааааам!!!

[AnarchyBoy]