България е страната на 30+-годишните млади. Все по-често изпадам в смут и тъга, когато човек, завършил гимназия преди поне 10 години, заговори как „ние сме“ бъдещето на България. Ми не си, „братле“. Набор 2000 са на по 14 години в момента. Те са бъдещето. Ти имаш голямо бъдеще зад гърба си.
Объркаш ли часовника, ще пиеш бира в средата на делничен ден на Паметника с 16-годишни скейтъри, които те назовават „чиче“.
Не съм убедена къде точно е тънката граница, след която човек застива на някоя пейка с бутилка в ръка, за да остане така във вечността. Със сигурност, дори да си се пуснал по течението, достигаш до един особен момент, в който трябва да направиш нещо, да вземеш някакво решение, да поемеш риск или да си биеш два шамара сам.
Никога не е късно да обиколиш света, да откриеш любовта, да се научиш да пиеш с достойнство, да срещнеш извънземни и да сбъднеш мечтите си.
Aeternal, явно наистина четем различно 
