Страх от паранормалното.

[DoctorSatan666]

Май, като се запозная с DoctorSatan дяволите ще са ми по-симпатични...

Също както автора на темата, преди и аз се страхувах от дяволи, не можех да заспя, защото усещах зло присъствие в тъмнината. Едва по-късно осъзнах, че аз съм злото присъствие в мрака. И вече не ме беше страх. Хохохо.

ПП:

[defender]

Едва по-късно осъзнах, че аз съм злото присъствие в мрака. И вече не ме беше страх. Хохохо.

Интересно ни е как си го осъзнал, иначе това си остава просто измислено клише.
И ми е интересно как като си осъзнал, че ти си злото, защо вече не те е било страх, то злото, само по себе си е изпълнено със страхове.
Всъщност много интересни неща ни разкриваш за себе си.

[DoctorSatan666]

иначе това си остава просто измислено клише.

В случая, не съм и твърдял, че е нещо повече....

Всъщност много интересни неща ни разкриваш за себе си.

Сега ще ти разкрия и нещо по интересно, надявам се да ми помогнеш да го осмисля.

Преди няколко дена, сънувах много странен сън, от ония дето са толкова реални, че и като се събудиш, още се чувстваш странно. Сънувах, че съм в изоставен хотел. Странното беше, че и преди съм го сънувал, спомних си какво е чувството да съм там, и пак ми се случваха подобни неща. Този хотел, поне аз така си го обяснявам, е като олицетворение на идеята за ад - там беше пълно със "зло" - луди хора, канибали, убийци, разни същества ходят по стените, гонят те, абе пълен филм. Спомням си че след дълго гонене из коридорите, накрая влязох в една стая, пълна с демони или дяволи, не знам. Имаха бляскави, пронизващи погледи. Това, което ме изненада беше, че те бяха и хора в същото време - говореха помежду си, а аз ги слушах. За момент имах чувството, че все едно съм сред свои хора, думите им резонираха дълбоко в мен, все едно бяха някакви изкривени вариации на самия мен и слушах себе си. Тогава дойде най-страшния демон, може би дори Сатаната, не знам. И ме обхвана неописуем ужас, особенно след като застана пред мен, говореше ми и ме гледаше в очите с искрящо огнен поглед. Но тогава и аз го погледнах право в очите, и с всичката ярост, която е възможно да излезе от мен, изкрещях срещу него. И той ме остави на мира, дори приветства, все едно точно това е искал да предизвика в мен. И от там насетне си спомням само чувството за удовлетвореност и принадлежност, все едно бях намерил своето място, своята стая в хотела Ад....

Какво според теб означава този сън?