- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Моята лична тема дневник
на спомени лол, даже след господин шишарко си го измислих
да не мислиш че си имам папка galaxy29
Мани, скарах се с нашите и с моето момче за глупости. Позволих на някои хора да ме въртят на малкия си пръст, а можеше да е далеч по-различно.
Геш, да, за волейбола.
ПТ: Голямото оправяне на багаж приключи, след 24 часа ще съм някъде около Триумфалната арка и ще ядем на корем за здравето на брат ми. Много ми е щастливо, макар че все още имам чувството, че ще се случи нещо докато ме няма в България. Някъде около 30-ти се очаква и пътуване към Варна, но то не е чак толкова важно. Измислих и подарък, чувствам се чудесно заради този факт! Утре преди полета ще му звънна да го чуя за последно иии после ще се видим чак след 7 дни. Чудесно. ^^
Ако няма ни една цица, едва ли ще бият каквото и да е.
Какъв силен отбор, щяхме да ги бием 3:0. Направо побеснях като видях как им пуснаха третия гейм...Майка ми вика "За к'во Пламен Константинов се ядосва?". Е как няма да се ядосва? Аз бях бясна, камо ли той...
Иначе мерси, че ми каза. ^^
едит: Не съм готова да замина. ;/ Особено като знам колко е депресиран покрай всичко, което се случи. ;/ Искам да го видя, да го прегърна и да знам, че всичко е наред. Най-вероятно няма да успея да заспя тази вечер...
Ми тогава браво на теб. :дд Явно ги умееш тия работи.
Не ми викай браво, не е като да съм им искал, това е сексуален тормоз, няма само женките да се оплаквате.
Е, тогава е трябвало да се оплачеш на тийнпроблем полицията...
Ден 1:
Станах 2 часа по-рано от предвиденото. Въобще не съм изморена, което е странно. Пътуването беше нормално. Нищо изненадващо. Париж е сууупер тъмен град, определено не бих живяла тук за постоянно. Изненадвам се, че не ме е търсил... Утре трябва да потърся подаръка.