Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка
Ами именно, ако в самото начало се различавате много. Разликата във възрастта обаче невинаги върви с непреодолими различия, които създават сътресения и липса на бъдеще.
Аз също не бих се занимавала с човек, с когото сме коренно различни, защото просто няма да ми е интересно и няма да виждам смисъл. Или ще ми бъде, но за много кратко (имам опит и с това). А до огромните компромиси - това е условно, тъй като приоритетите на хората са различни, както и ситуациите винаги са много различни.
Моята нагласа категорично не е такава и никога не е била такава, защото в такъв случай няма да смятам връзката си за сериозна, а аз в друга не мога да вирея.

Просто не трябва да се генерализира, защото - не на всички 30 годишни им е време за семейство (защото на много хора животът се стича по различен начин и на 30 тепърва завършват образованието си, примерно, което не ги прави незрели и т.н., просто обстоятелствата са такива, че нещата им се случват на по-късен етап, тепърва ще градят кариера и стабилност, с която да създават семейство), не всички 30 годишни искат семейство дори и има достатъчно примери, които доказват, че не е точно "никога не е ок".