11 години разлика

[anonymous708973]

Аз не го разбирам това мислене обаче. Добре, дори да е така, това чак такъв проблем ли е? Когато хората са във връзка, винаги има шанс в един момент да стигнат до етап, в който са се променили дотолкова, че разбиранията им, посоката, в която гледат и т.н. са коренно различни. И това е съвсем в реда на нещата, не мисля, че трябва да ни плаши и да ни спира да бъдем с човека в момента, когато се чувстваме окей с него и докато се чувстваме така.

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

[tireheb]

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

не знам защо, но дори, когато реално съм съгласен с теб, самият начин, по който изразяваш (общото ни) мнение ме кара едва ли не да размисля
:С

[DisappointedDreamer]

не знам защо, но дори, когато реално съм съгласен с теб, самият начин, по който изразяваш (общото ни) мнение ме кара едва ли не да размисля
:С

С теб трябва да пием бири.

[Niakoitam]

Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

А като се замисли човек че мен едвали не ме обвиняваш,че постоянно анализирам нещата
Наистина и моето мнение сякаш беше подобно.Но пък все повече се замислям.Абе да му е.. майката какви са тия глупави норми.Защо всеки трябва да му мисли като че ли ще живее 1000 години. Щом пък за момента си допадат и се харесват.Щом няма нещо,което да им попречи,е....какъв под ягодите както казваше един съфорумец е проблема пък да пробват.Поне на момента ще са щастливи ако не друго.Още повече и въпросната девойка е на 18 демек вече по всички български стандарти си е пълнолетна и се води жена.Сега надявам се да се усети ако въпросният момък я иска само да охлабва жилката.Ама пък то и на нея може това да и харесва.Знае ли човек.

[Naive]

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

Ами именно, ако в самото начало се различавате много. Разликата във възрастта обаче невинаги върви с непреодолими различия, които създават сътресения и липса на бъдеще.
Аз също не бих се занимавала с човек, с когото сме коренно различни, защото просто няма да ми е интересно и няма да виждам смисъл. Или ще ми бъде, но за много кратко (имам опит и с това). А до огромните компромиси - това е условно, тъй като приоритетите на хората са различни, както и ситуациите винаги са много различни.
Моята нагласа категорично не е такава и никога не е била такава, защото в такъв случай няма да смятам връзката си за сериозна, а аз в друга не мога да вирея.

Просто не трябва да се генерализира, защото - не на всички 30 годишни им е време за семейство (защото на много хора животът се стича по различен начин и на 30 тепърва завършват образованието си, примерно, което не ги прави незрели и т.н., просто обстоятелствата са такива, че нещата им се случват на по-късен етап, тепърва ще градят кариера и стабилност, с която да създават семейство), не всички 30 годишни искат семейство дори и има достатъчно примери, които доказват, че не е точно "никога не е ок".

[anonymous708973]

Ами именно, ако в самото начало се различавате много.

Аз само за това говорех Съжалявам, ако не съм се изказала правилно.