- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- 11 години разлика
Здравейте! Искам са споделя моята история. Края на това лято се запознах по много интересен начин с едно момче ,което всъщносн се оказа 11 години по-голям от мен. Аз съм на 18 ,той на 29.Но когато съм с него тази разлика е във въздуха,изобщо не я усещам. Толкова ми беше хубаво с него. Имахме много чисти и нежни взаимоотношения. Мислите ли ,че трябва да си даде шанс на една такава любов или да се гледа разумно.Все пак това не е никак малка разлика-на различни етапи в живота сме. На мен ми предстои университет, той пък вече му е време за семейство,а аз съм амбициозна и искам да уча и да се реализирам. За пръв път изпитвам такива чувства към някого,всъщност той ми беше първият. Имали ли сте подобни преживявания и познавате ли двойки с такава разлика?
имала съм, познавам, никога не е ок.
различни етапи на живота (това са 2 съвсем различни времеви линии).
//това ми звучеше ужасно консервативно, когато бях на 18, но сега го разбирам. предполагам, че отнема време.
разбирам, че сте се разделили. фокусирай се върху бъдещето, което искаш да градиш; успех!
Аз също съм имала, познавам и наистина никога не е окей ...
В един момент просто няма начин да не усетите, колко голяма и значима е разликата в годините, начина на мислене и разбиранията ви.
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Зависи на какъв акъл сте, но по-скоро не. Ако ти беше на 25, а той на 36 може би щеше да е по-приемливо, но ти все още си ученичка и ти предстоят студентските години. Не е най-добрата идея да ги изживееш с мъж, който вече е зрял и иска нещо по-сериозно. Тепърва ще се влюбваш и в други.
Имала съм подобна история. В началото всичко може да е ОК, но след едно известно време тая разлика започва да си оказва влияние - в самия начин на живот, които водите и ти и той .. и различните неща от живота, които искате. Както казаха също така начина на мислене, разбирания и др.
Вероятно нямаше да усещате тази разлика, ако бяхте малко по-големи, както казаха по-горе ти на 25, той на 36, примерно. Иначе съм имала взаимоотношения с много по-големи мъже от мен, но не и връзка. Струвало ми се е невъзможно, в толкова различни етапи от живота на двамата. Но това е опит, каквото и да стане, гледай положително. Вероятно от този човек можеш да научиш много.
Иначе до голяма степен зависи и от вас. Ти казваш, на 29, време му е за семейство. Явно това е твоето разбиране, но поговори с него какво мисли по въпроса. Не всички хора искат семейство на по 30.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Ами да, в днешно време е така. Повечето момичета(18-19) търсят 30 годишни мъже, които са натрупали състояние. Казват, че по-младите нямали представа как да се държат с тях(да ги водят всяка седмица на СПА). Не искам да обвинявам никого, но това е нашата реалност. Средната класа я няма, изчезна(лекари, адвокати, архитекти). Мъжете от тази класа обикновено на 30 са женени за жена, която е ~5 години по-малка и има добро образование. Тези хора останаха все по-малко. Пълно е с 30 годишни, които не знаят какво да правят с живота си, завъртат главите на момичетата, които пък нямат никаква представа какво да правят с живота си. За мен не е нормално едно младо момиче да има взаимоотношения с много по-големи мъже. Нямам никакво намерение да обиждам и осъждам обидите. Това е моето мнение по тази тема.![]()
В момента съм в подобна връзка и засега е ок (от две години сме заедно, познаваме се от малко повече от три). Имали сме разговори за семейство, но за момента всичко е наред както сме си. Продължаваме и ще видим докъде ще стигнем (:
Така че да, успех! Докато се разбирате с твоя човек и няма разминавания в исканията, си продължавайте да се обичате.
В такава връзка съм и най-близките ми приятелки също.
Много зависи на какъв акъл сте и двамата.
Дай шанс на взаимоотношенията, но разпределяй вниманието си добре, за да не се окаже накрая, че не си много добре с оценките в предстоящото ти висше образование, заради връзката, която всъщност винаги може да бъде прекъсната и ще загубиш.
Аз не го разбирам това мислене обаче. Добре, дори да е така, това чак такъв проблем ли е? Когато хората са във връзка, винаги има шанс в един момент да стигнат до етап, в който са се променили дотолкова, че разбиранията им, посоката, в която гледат и т.н. са коренно различни. И това е съвсем в реда на нещата, не мисля, че трябва да ни плаши и да ни спира да бъдем с човека в момента, когато се чувстваме окей с него и докато се чувстваме така.![]()
Мммм, за вероятност си говорим тукА именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласаНа мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка
![]()
Дай му шанс все пак си пълнолетна и щом толкова ти харесва не виждам проблем да сте заедно
Това за разликата в години изобщо ама изобщо не трябва да те притеснява имам много познати които са с голяма разлика, а типичен пример са моите родители Точно 11 години разлика имат![]()
![]()
Стига да се харесвате и да се обичате това е най-най малкия проблем.
Според мен гледате в съвсем различни посоки.. Ти искаш да учиш , да се развиваш (което е съвсем нормално) , пък той най-вероятно мисли за семейство , деца и т.н . Това може да попречи на връзката ви, но все пак седнете поговорете и разберете какво иска човека отсреща.
'щото пантерката се нуждае от това вкупом да й кажем, че е умно момиче и често е коректна позицията й, но ще е добре и да я излага без конска доза негативизъм
ии да, иронията е, че аз го пиша тва
все тая
Не се нуждая
Просто пишех от телефон и не ми се занимаваше да ръся една камара смекчаващи значението на поста ми думички
Знам какво имате предвид, по-често трябва да се напъвам да съм дипломатична/замазваща очи. Иронията е, че аз съм определено оптимистичен човек, просто вече не ме тресе див оптимизъм, желание за престъпване на граници и доказване
ако някой има желание да ми покаже как да изразя същото мнение без въпросната доза негативизъм (която на мен ми липсва), наистина ще се радвам.
пак го направи![]()
не, не
просто всеки път като пишеш нещо е толкова... СЕРИОЗНО, че чак ми се отщява да го чета и да "бъда съгласен"
в смисъл, дори и да напишеш пост, че си кипнала кафето, пак ще е зареден с ебати съдбовността
тъй де, от тва дето съм ти чел с такова впечатление съм останал
и не го казвам, че да се ядем
Ех значи, виж в какво положение ме вкарваш. 1-во че ми е интересно мнението ти, 2-ро че ми е интересно пантерката как ще реагира на епитета, който ще използваш за да опишеш изказа й и 3-то че ще се почувствам сякаш за пореден път правя някакви драми във форума, пък просто е чисто любопитство ;/
Според мен пък покрай изказванията си допуска да 'изтече' информация за мирогледа й по сума различни въпроси и хората реагират и на това. Пренебрежително отношение към непрагматичните индивиди в първия пост и още по- такова към конформизма във втория.
На 100% виновен съм в същото поведение - в повечето случаи е несъзнателно и острият изказ е с провокативна цел. По мое мнение е червена лампа за неоформен мироглед. Кофти способ е да сондираш за на хората мнението, но съм почти сигурен, че ирл се изказва по коренно различен начин -- поне с мен е така. Нетът не е лошо място да човъркаш.
Та тъй - за мен е негативизъм. Към доста неща и хора, но щом се демонстрира, макар и индиректно, значи не е убеждение, а просто мнение, което чака да бъде потвърдено или отхвърлено.
Днеска съм се разфилософствал нещо и ебаси егоцентричния пост ... извинявам се =Д
приема се:Д
//<3