Днес карах ужасно. :/ И пак минахме по шибаното кръгово, чувствах се като дебил, изобщо не се усетих, че трябва да се оглеждам на изходите, че съм без предимство, мц.. И все забравям да минавам на втора на завоите, или като намаляваме, като че ли да спираме, ама видиш ли няма да спираме, а ще си продължаваме и така.. И се чувствам ужасно. И инструктора ми малко ме дразни на моменти, като ми казва какво да правя.. т.е.. някакви елементарни неща, като това да намаля, да натисна съединител, или просто да сменя на втора, малко след като съм потеглила, неща, които си ги знам, ама като ми говори постоянно на главата и понякога се обърквам още повече.. И ме дразни, че от далече ме кара да намалявам, аз се влача едва, едва, той от 24985345 метра ми казва да намаля още, мх..
Постоянно си мисля и за шибания изпитващ какъв ще е, ще се заяжда ли, до колко лошо ще ме гледа, прекалено спокоен ли ще е, та да се чудя какво ли си мисли, направо ще се пръсна.. Имам чувството, че ще ме скъсат и ще се отчаям още повече, а толкова много искам да мина..