Най-хубавият комплимент, който сте получавали (Само за момичета) !

[greenblood]

Момичета, обичате ли да ви правят комплименти? И как ги приемате?

Хайде сега споделяйте, и не се срамувайте, няма значение дали човека които ви го е казал е бил пиян, непознат или безнадежно откачил по вас...споеделете наи-хубавия комплимент, който сте чули по свой адрес този, които ви е накарал да погледнете по друг начин на човека отправил ви го, или от които просто са ви се покосили краката

[anonymous708973]

"Имаш красив ум". От момче, което ми е и винаги е бил само приятел. Това сякаш ми е останало в главата най-ясно.
Една приятелка наскоро: "Удоволствието е мое да те имам като приятел в живота си, винаги ми действаш много отрезвително и ползотворно".
Най-добрият ми приятел няколко пъти ми е казвал много милички неща, едно от последните беше: "I miss you... Даа, повечето хора като се напият, си спамят бившите. А аз ставам меланхоличен и се затъжвам за теб."

Обичам да получавам комплименти, стига да са персонални. Често съм чувала, че имам хубави очи - и то от близки хора, не от някакви, дето просто искат да ме забият в бара, еми... казвам "благодаря", ама не го приемам по същия начин, както когато ми направят комплимент за нещо, за което наистина съм се постарала или поне за нещо, което наистина намирам за необикновено. (Очите ми са просто тъмнокафяви, почти черни и не виждам да са нещо wow.)

[anonymous908491]

Момичета, обичате ли да ви правят комплименти?

Дали обичат да ги лъжат, а дали осъзнават, че ги лъжат ?

[bloodyF]

Че мириша хубаво не , наистина, много обичам да ми го казват (почти винаги мириша хубаво, просто понякога е по-осезаемо явно)
приятелят ми една сутрин ми заяви, че съм най-прекрасна когато се събудя и съм неадекватна и рошава, колко мило :Д

[fire_magic]

по-скоро мисля че са лицемерни, и че това е без значение, не обичам да ми правят комплименти за каквото и да е, нямам нужда от тях
м0мче съм

[marilyn]

За мен не е толкова важно какъв е комплиментът, а кой го казва.

[galaxy29]

е нали има тема за най-милото, тая е излишна, че пък и само за момичета хахахах, доста тъпо

[draid]

"Имаш красив ум". От момче, което ми е и винаги е бил само приятел. Това сякаш ми е останало в главата най-ясно.
Една приятелка наскоро: "Удоволствието е мое да те имам като приятел в живота си, винаги ми действаш много отрезвително и ползотворно".
Най-добрият ми приятел няколко пъти ми е казвал много милички неща, едно от последните беше: "I miss you... Даа, повечето хора като се напият, си спамят бившите. А аз ставам меланхоличен и се затъжвам за теб."

Обичам да получавам комплименти, стига да са персонални. Често съм чувала, че имам хубави очи - и то от близки хора, не от някакви, дето просто искат да ме забият в бара, еми... казвам "благодаря", ама не го приемам по същия начин, както когато ми направят комплимент за нещо, за което наистина съм се постарала или поне за нещо, което наистина намирам за необикновено. (Очите ми са просто тъмнокафяви, почти черни и не виждам да са нещо wow.)

Така като чета, ще се окаже че най-добрият ти приятел е някой бивш.

[anonymous708973]

"Повечето... А аз ставам меланхоличен". Не четеш.
Не е бивш

[therichbitch]

За мен не е толкова важно какъв е комплиментът, а кой го казва.

това винаги ми е било максима в начина на възприемане на околните (не само за комплименти, очевидно)

Общо взето, и аз повече се радвам на комплименти за интелект (от хора, които аз самата смятам за надарени с някакъв умствен багаж), отколкото за външен вид- там трябва да е формулирано доста специално и неклиширано, за да ме впечатли, но все пак, ако трябва да уточня, най обичам за косата и парфюма си.
Обичам, когато се самокритикувам прекалено строго, човек, на когото държа и ме познава добре, да ми каже: е това си ти, няма място за грешка

Но пък, за разлика от повечето хора (колкото и да не си признават) изключително мразя дребни подхвърляния от рандъм хора, с които сме просто колеги, на здрасти-здравей или съседи. Много то е хубаво шалчето, ама сладка гривничка си имала, нз си какво, пфу. А когато разговорът за някаква услуга от моя страна започва с комплимент, режа безпрецедентно.

[102]

що е само за момичета =( дискримининейщън

[Andjyy]

/по-горният пост ме подсети за случка от преди няколко дни/
"Много хубаво горнище". Аз от своя страна пуснах една усмивка,значението на която беше*чух те,не го повтаряй отново*,а другата страна ми отвърна:"няма ли да кажеш благодаря?"

Чувала съм какви ли не неща за себе си. Някои хубави,други не чак толкова,а трети откровено грозни.
/последните уж в изблик на гняв/
Сега в съзнанието ми изникна нещо,което е погалило ушетата ми. Че съм развила/не се сещам точната дума/две от най-хубавите мании. Манията за чистота и манията по красивото женско бельо.
/сега не ми подейства нещо/

[anonymous708973]

Обичам, когато се самокритикувам прекалено строго, човек, на когото държа и ме познава добре, да ми каже: е това си ти, няма място за грешка

Но пък, за разлика от повечето хора (колкото и да не си признават) изключително мразя дребни подхвърляния от рандъм хора, с които сме просто колеги, на здрасти-здравей или съседи. Много то е хубаво шалчето, ама сладка гривничка си имала, нз си какво, пфу. А когато разговорът за някаква услуга от моя страна започва с комплимент, режа безпрецедентно.

честно? Малко разочароващо.
но пък съхраняваща вътрешната хармония нагласа, за което завиждам определено.

[therichbitch]

кое от двете, хах?

[anonymous708973]

Първото.
не ми се връзва със становището, че приятелите трябва да са честни, което беше изказала във връзка с коментар на тори (мисля), в който тя казваше, че приятелите й стоят зад нея каквото и да става.
Малко са ми противоречиви двете ти идеи.
Или просто защото аз мразя близки приятели да ме успокояват, когато се критикувам (но и аз рядко го правя пред хора, цащото го чувствам точно като жажда за внимание и успокояване), та затова да не мога да разгранича нещата.

[draid]

Комплименти и похвали трябва да се заслужат, за това намирам за крайно безцелно и глупаво да се ръсят наляво-надясно. Същото е мнението ми и за "обичам те" и постоянното и използване. Просто някой неща губят стойност.

[therichbitch]

Първото.
не ми се връзва със становището, че приятелите трябва да са честни,

ще прозвучи малко арогантно, ама те са честни
малко отгоре- отгоре съм обяснила ситуацията
страдам от почти маниакален перфекционизъм и често се впускам в прекалено строго самокритикуване, което осъзнавам след това, когато нещата вече са приключили, а и картинката далеч не изглежда като жалване, по- различни параметри има, които няма да споменавам, за да не посегна на светлия ореол, който витае около личността ми хах

Шегата настрани, не знам доколко съхранява вътрешната хармония, поне при мен, определено не бих казала, че съм в равновесие със себе си. Оценявам за момента подобно признание, помня го, става ми мило, но не може да стигне до мен до такава степен, че да ме успокои в даден момент, когато смятам, че не давам всичко от себе си. Стига толкова, че стана искрено и лично

[anonymous708973]

И това да приемаш мнения само от приятели е защитна реакция, разбирам го
Иначе да - без да съм видяла картинката, трудно ще преценя. Просто тоооолкова често съм ставала свидетелка как една приятелка успокоява друга, която очевидно греши и винаги съм си пожелавала моите приятели да имат куража да ми кажат, когато не съм права.

[galaxy29]

тая нечестна тема трябваше да потъне ;/

[Lilanda]

Просто тоооолкова често съм ставала свидетелка как една приятелка успокоява друга, която очевидно греши и винаги съм си пожелавала моите приятели да имат куража да ми кажат, когато не съм права.

Аз затова си обичам приятелите - почти е нямало случай, в който да не ми кажат "тук не си права, защота така и така, и така".

ПТ: Приятелят ми наскоро ми каза, че съм най-амбициозното момиче, което познава, което за мен е адски голям комплимент, понеже знам колко амбициозни бяха момичетата от вече бившия му клас /макар че някои в момента са в такива забутани университети, че не е истина/. Чувала съм какво ли не за себе си иначе, повечето неща не са били истина /или поне аз не виждам себе си в доста от комплиментите, които получавам/, но комплиментът, който най-много ме е трогвал го чух преди няколко дена от един приятел - "Не разбирам как може да си толкова умна и същевременно толкова наивна. Не го осъзнавам, наистина. След 10 минути ще ти кажа, че не познавам по-ужасен човек от теб и ти ще ми повярваш. А не трябва да ми вярваш, защото ти си човекът с най-красива същност, който познавам".

[therichbitch]

хм, не мога да си представя да споделям вътрешни терзания от подобна дълбочина със случайни хора
между другото горе не визирах предимно приятели, за мен семейство и партньор винаги са имали повече тежест

иначе, за другите 2 неща (умствен багаж и външен вид) не съм уточнила- приемам похвали, респективно критики от всички и ги оценявам дори когато са отправени от хора, с които не можем да се понасяме, но уважавам по друга причина

едит: Аз пък се дразня, ако някой ме оприличи на амбициозна, нз защо
всъщност знам, ама няма да ви занимавам, защото това е моя изкривена представа за понятието

[anonymous708973]

Не, не, я кажи, стана ми интересно!

[Lilanda]

И на мен, и на мен!

[therichbitch]

Ами, в един некъс период от време бях заобиколена все от хора, имащи много амбиции и в същото време недостатъчно капацитет, за да ги достигнат. Твърде често съм била свидетел на буквално напъващи се за това и онова, които в повечето случаи дори не осъзнават колко много им коства и се мислят за (не намирам в момента точна дума, честно казано).
Знам, че е хубаво човек да се труди (най- общо и простичко казано), но е хубаво да си поставя реалистични цели. Затова за мен има отрицателен нюанс думата. И да, знам, че си има др словосъчетание за подобни наклонности, а именно "болни амбиции", но за мен 2те се преплитат.
Та, когато ме нарекат амбициозна, ми изплува в акъла недостатъчно удовлетворяваща ме картинка, за да мога да го нарека комплимент. Затова и уточних, че гледам през др призма и съм наясно, че повечето хора влагат положителен подтекст.

Прочетох си го и не го обясних добре, но ще едитна, ако успея да го формулирам нетолкова елементарно.

[draid]

Като започнат хора да си поставят някакви цели в живота от сорта на "да забогатея", "да стана шеф на еди какво си" и ред други и ми става много тъжно.