- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- 11 години разлика
евок и наиве до една година ще са скъсали с гаджетата си
Разликата ни в момента е 9 години. Той не мисли за деца на този етап. Има така определените от Пантерата ''тийнейджърски'' интереси от една страна, но от друга страна е умен и се интересува от страшно много неща.
Аз съм студентка, за деца не съм мислила. Искам да имам някой ден. Сега не се чувствам готова и не мога да кажа, че ще бъда след Х години.
За момента ни е добре, не разбирам защо всяка връзка трябва да стига до ултра сериозност и защо според повечето хора тук, ако си на 28 трябва да мислиш за деца и халки. Наистина не мога да го проумея.
щото да можеш да си ги отглеждаш и да им се радваш, като си родиш деца на 40, докато станат на 20, ти вече ще си на 60 и по-скоро мязаш на баба им, а не на майка им, тва е идеята. Също така вероятността да дочакаш внуци намалява, да не говорим за правнуци (щото човешкия живот е ограничен) , също говорят, че внуците евентуално са ти по-мили от собствените деца. (да не ме нападнеш сега, всеки си прави каквото иска в крайна сметка, просто се опитах да обясня какво е масовото схващане предимно в България)
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 08:35
също жена която ражда след 30 вече се водеше, че има по-голям риск за нея и здравето й (нз доколко е вярно)
Наблюдавам при позната (45 годишна е в момента) , общо има 2 деца, след първото някак си беше общо взето добре, но след като роди второто- напълно се срина, лежи по болници и лудници в момента, има вече 2 опита за самоубийство зад гърба си, казва че второто дете не й е трябвало и че е направила грешка(моли за прошка, иска да го няма, пречело й, а детето е прекрасно, първото й е много по-непослушно, ако мога така да се изразя, няма никаква логика да не иска второто)-разболя се психически, някои го наричат следродилна депресия, но тя продължава вече 5 години, и тя и съпруга и са лекари, но не може да се оправи-поне засега
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 08:40
Дай ся да се сгаджосваме само с набори, щото ще одъртеем за деца, докато и двамата узреем за това.
До човек си е, все пак има момичета, които раждат и на 20. Ама и аз не знам защо всички си мислят, че на 28,29,30, вече планираш сватба, купуваш халки и т.н. А това не те прави безотговорен и непораснал, по-добре да имам деца на 35 и да ги искам на 100%, отколкото да родя на 25, а изобщо да не съм подготвена за това. Пък и на 20 да родиш, каква ти е гаранцията, че ще дочакаш внуци или че ще имаш такива.![]()
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
![]()
само на мен ли тази "загриженост" за евентуалните деца ми се струва малко фалшива? просто вие предпочитате да си живеете живота по график, тип наложен стереотип, за да имате някаква илюзорна опора, че видиш ли става нещо от вас и не е напразно съществуването ви..
Всъщност дядо ми по майчина линия (не е вече сред нас поради болест,а не друго) се е оженил на над 40 годишна възраст.И какво? Пак си е имал две дъщери,от които едната има две момчета (майка ми, омъжена на около 20 години),а другата има две момичета (леля ми,омъжена 6-7 години по-късно)
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
По-добре да рискуваш 2-3% за даун, отколкото да имаш дете, което не искаш.
точно. по-добре, отколкото да го имаш на 23-24, защото така е "редно", защото иначе като "остарееш" и си на 30 и нямаш дете си "стар ерген/мома", егоист, кариерист и прочие..
и ми е изключително гнусно като някой си прави такива "изчисления" тип "аз на колко ще съм, когато детето ми е на еди-си-колко, пък кога евентуалното ми дете трябва да има деца, че аз да изглеждам като добре запазена баба/дядо" и тн..
пример: майка ми ме е родила на 37, баща ми е бил на 42 тогава.. е, жива и здрава съм си (:
Никъде не защитавам тезата, че е добре да имаш дете, което не искаш. Тези неща не трябва да стават насила и защото е казано, че Х възраст е правилна. Просто е добре да се замисляш и за тези неща и да ги предвиждаш.
А тези проценти биха могли да варират - все пак тук има фактор наследственост, начин на живот и т.н. Но пък има и пренатални изследвания (например амниоцентезата, която диагностицира на 100%, фетална морфология, кръвни ДНК тестове, както и БХС, при който резултатите са леко абстрактни), които биха могли да ти дадат яснота, така че нищо не е фатално.
Ще ви кажа нещо вече като майка, никога няма да си напълно подготвен за бъдещите ти деца, след като ги имаш вече ти се променя и мисленето, само да вметна, че не синдромът на даун е чак от такова значение. Просто наблюдавам жените на 30+, които решават тогава за първи път да имат деца, ами пълна катастрофа е, непрекъснато мрънкат, уморени са, детето им е в тежест и даже са ми казвали, че повече не искат и да чуват за деца или пък деца с възрастни родители, определено комуникацията им е нарушена и заради разликата в поколенията не могат да се разберат взаимно.... Освен това има разлика и разлика, едно е тя да е на 21, а той на 28, а друго е тя да е на 17, а той на 24... Разликата в годините не решаваща, но оказва огромно влияние независимо дали го приемате или не
cuz I swear, I don't care ... ;]]
И да вметна - аз пък се дразня, когато хората отричат рисковете на късното раждане, защото те са факт, но пък всеки има изборът да ражда, когато си поиска, въпреки тези рискове. Важно е единствено бременността да е информирана и да знаеш как да процедираш. Както и че всеки случай е различен - примерно на мен персонално лекарите ми казват, че до 26-7 годишна възраст е препоръчително да съм родила, защото имам определени проблеми, след това може да ми е трудно и т.н. Те ме съветват, казват кое би било най-добре за мен, но оттук нататък изборът дали ще ги послушам е само и единствено мой, а той зависи от много фактори и от начина, по който ще се развият нещата в живота ми.
Аз лично винаги съм искала да бъда млада майка и виждам един куп предимства, които бих могла да споделя при желание. Но в крайна сметка други хора могат да виждат точно противоположното. И това е съвсем в реда на нещата.
Абсолютно, въпрос на личен избор.
Исках да изтъкна, че много голямо отражение дава натиска от общество и семейство. Социално наложените 'норми' за нормално и ненормално причиняват единствено отваряне на по-дълбоки рани. Защото това натякване, че на 25 трябва да си семеен, а на 30 с две деца*(примерно) наранява в две насоки, първо, че тези които се опитат да се впишат в рамката си го поставят като цел, като мечта в живота. А всички знаем, че излъганите мечти и надежди са причината за най-големите разочарования в живота. И второ, че почват да се чувстват аутсайдери и едва ли не виновни, че не са влезли в рамката.
Лошото обаче е, ако успеят да влезнат в 'нормата' и в последствие съжалят ще почернят два живота. В смисъл, че едно дете може да усети дали е желано и ако не е ще му е кофти. В смисъл, че ще му се отрази на самочувствие, самооценка, емоционално развитие.
аз пък забелязвам, че малката наив е доста по-уравновесена от някои от големците
Aaternal, интересно е това, което казваш. Аз от години наблюдавам друга тенденция - повечето млади хора, с които имам контакт, както и млади семейства (доста са), смятат за отживелица ранното създаване на семейство и раждане и кроят планове за след 30 - къде причината е кариерно развитие, къде купонясване и т.н., но такива са моите наблюдения.
ми нищо, казах какво е всеобщото схващане в страната ни(традиция е по-силна дума i neto4na, vsy6nost ne vinagi namiram to4nite dumi za daden slu4ai) според моите наблюения
не призовавам никой да ражда деца на 20, хич не ме бърка, всеки сам си решава заедно с партniora
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 18:17
Факт е, че тази тенденция си я има. И аз не виждам нищо лошо да някой да има деца и на 18, стига да ги иска и да може да им осигуриш нормални условия.
Да имаш желание и възможност и да нямаш деца, щото така е модерно и ще те ебават, е също толкова тъпо колкото и обратната хипотеза, да имаш деца защото някой друг те притиска.
В крайна сметка е важно децата да израснат в добри условия.
А иначе по темата, според мен е по-важно е хората да са на съвместимо емоционално и интелектуално развитие. И докато близките години предполагат такова, не винаги годините са гаранция, защото хората са различни и израстват при различни условия.