Не мога дори да си имам въображаема приятелка?

[FemaleEyes]

Въображението е голяма работа И аз се бях "флюбила" в един образ, който си бях изградила в главата - на перфектното момче, с чертите, които искам да има - очи, коса, зъби, кожа, всичко, до такава степен си мислех как би изглеждал "идеалния", че дори съм го сънувала Но това са само фантазии и сънища, така че не се впрягай много. Намери си приятели, хоби, спортувай, измисли си нещо по-пълноценно, с което да запълваш времето

Аз не си падам по реалния живот, живея си във виртуалния и там ми е добре.

[espada]

Аз не си падам по реалния живот, живея си във виртуалния и там ми е добре.

Не ти ли е самотно там, във виртуалния свят? Не те ли отвращава това, че се принуждаваш да живееш в измислен свят?

[FemaleEyes]

Не ти ли е самотно там, във виртуалния свят? Не те ли отвращава това, че се принуждаваш да живееш в измислен свят?

Самотата е ад за тези които я мразят, но истински рай за тези които я обичат. Това е цитат от един сериал де, но е вярно. Аз когато се движих винаги в компания с приятелите ми(по точно бившите приятели), аз не се интересувах от нищо друго освен от това да се правя на интересен и така нататък... но сега когато съм сам и започнах да харесвам самотата, открих други начини да се наслаждаваш на живота. Преди като бях с приятелите ми не обичах неща като да стоя сам на покрива на някои блок. Сега когато съм сам съм изпълнен с желание да отида на покрива на блока в 3 часа през нощта и да стоя там до сутринта и когато видя леко изгрева да осветява облаците и тогава озъзнавам че е станало сутрин и си казвам.. наистина ли стоях цяла нощ тук? Ето този момент никога нямаше да го отценя така ако не бях сам. Ако не бях сам, за мен щеше само да е само една скучна нощ на покрива. Много ми е трудно да изразя чувството, когато съм там в тъмното там на покрива на блока и луната осветява всичко... да знам че там няма никой освен мен и че цяла нощ ще съм там и никой не може да ме докосне. Когато си сам започваш да харесваш нещата които хората намират за отекчителни, например дъжда. Аз обичам дъжда апък хората бягат от него, а преди докато ходих в компания с приятелите ми тогава мразих дъжда. С една дума ми харесва да си живея в моя измислен свят на фантазии.