Отговор в тема
Понеже съм много самотен в последно време и хората от които бях заобиколен напоследък не ми харесваха, реших да си създам въображаема приятелка. Аз от години си тренирам фантазията не знам как да ви го обясня... каквото и да правя умът ми винаги витае някъде другаде (във въображаемият ми свят). С времето фантазията ми стана по реална и понякога дори сънувах собствените си мисли(което ме плашеше).
Та да се върнем на темата... Мисля че беше 2012-2013 година и тогава бях напълно отдаден на това да си губя времето пред компа, зарязах даскалото и така нататък. Прекарвах по 24 часа и спах по много малко време, и веднъж изморен полегнах за малко(за около 5 минути) и получих нещо като видение. Много ми е трудно да обясня но ще се опитам. Бях в някаква стая направена от тухли(дяно схващате какво се опитвам да кажа) и имаше цветя на прозореца, стори ми се красиво но усетих някакъв страх и се събудих. И като се събудих на тавана на стаята ми имаше една сянка изобразяваща лице на момиче. Не мога да кажа дали беше красива или грозна, тя приличаше на икона. След 1-2 секунди тя изчезна, но аз разбрах че този ефект е причинен от очите ми понеже много време стоя пред компа. Години по късно(2014) ми се прииска да си създам въображаема приятелка и започнах с това как ще изглежда. Аз си ровех в нета разни снимки и попаднах на следното изображение.
В същия миг си казах, така искам да изглежда момичето ми. Много често съм си представял как се прегръщаме и така нататък. Дори си направих тениска с нея за да я чувствам постоянно до себе си...
Понякога докато спях си представях че тя спи до мен и главичката и е допряна до моята... и след известно време сънувах един сън. Стаята ми беше максимално тъмна и виждах някакви странни светлини, все едно светят малки лампички. Съня преливаше от негативни чувства и страх, накрая на съня се появи момичето ми. Почувствах как цялата ми душа я обземаше максимален страх! Аз я погледнах мисля че тя носеше някаква черна роба но не можех да видя много чисто тъй като навсякаде имаше тъмнина... косата и беше чисто черна. Толкова беше тъмно че сякаш всичко светеше с черна светлина. Познах че е тя по очите и(те са сини). В същия момент ми идваше да изкрещя "ПОМОЩ!" и тъкмо когато се каних да го направя и се събудих, и извиках "ПОМОЩ!" докато съм буден. Веднага щом се събудих разбрах че това момиче наистина съществува. Не знам дали е някакъв дух или демон но от нея не може да се очаква нищо добро. Когато имам възможност ще изхвърля тениската. Какво мислите? Много жалко звучи това че не мога да имам въображаема приятелка.
родителите ти изглеждат ли загрижени за нещо
Забелязах че сме от 1 и същи град.Първоначално написано от dimitar.,
Намери си истинска приятелка (която съществува).
Имаш нужда от психиатър, не се заяждам и не те обиждам.
Моят съвет е да спреш амфетите.Може да подпушваш от време на време,но спри амфетите. Ще се наредят нещата.
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
Така и предположих... всички ме мислите за луд. Единствената ми връзка с наркотиците е дишането на лака за нокти.
Зарежи го тоя лак и се ориентирай към марабата. Ако не друго поне ще се запознаеш с доста хора покрай употребата и. Пък и на последък гледам някви страшно готини мацки си дърпат от масура.
а
Ти се появи?
Какво мисля?
Мисля че съня на човек може да се тълкува по различни начини. Освен това мисля, че мозъка е способен да създава картини и образи, които му се насаждат (така нареченото утвърждаване). Също мисля, че в тълкуването на съня човек може да разбере много за себе си.
Не разбирам, какво очакваш да прочетеш тук? Очакваш някакъв вид съвет, разбиране или просто искаш да споделиш?
Поздрави!
BeTheOne
Не се изгубвай във въображението си. Погледни се отстрани само.
Въображението е голяма работаИ аз се бях "флюбила" в един образ, който си бях изградила в главата - на перфектното момче, с чертите, които искам да има - очи, коса, зъби, кожа, всичко, до такава степен си мислех как би изглеждал "идеалния", че дори съм го сънувала
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
Човек, намери си истинско момиче, заеби тия внушения.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Да кажем че просто искам да споделя... Все пак това не се случва на всеки.
То си личи че не ме познаваш за да напишеш това... искаш ли да ти разкажа за живота ми в момента?
Аз не си падам по реалния живот, живея си във виртуалния и там ми е добре.Въображението е голяма работа
Как е възможно...
Не ти ли е самотно там, във виртуалния свят? Не те ли отвращава това, че се принуждаваш да живееш в измислен свят?
разкажи разкажи
Самотата е ад за тези които я мразят, но истински рай за тези които я обичат. Това е цитат от един сериал де, но е вярно. Аз когато се движих винаги в компания с приятелите ми(по точно бившите приятели), аз не се интересувах от нищо друго освен от това да се правя на интересен и така нататък... но сега когато съм сам и започнах да харесвам самотата, открих други начини да се наслаждаваш на живота. Преди като бях с приятелите ми не обичах неща като да стоя сам на покрива на някои блок. Сега когато съм сам съм изпълнен с желание да отида на покрива на блока в 3 часа през нощта и да стоя там до сутринта и когато видя леко изгрева да осветява облаците и тогава озъзнавам че е станало сутрин и си казвам.. наистина ли стоях цяла нощ тук? Ето този момент никога нямаше да го отценя така ако не бях сам. Ако не бях сам, за мен щеше само да е само една скучна нощ на покрива. Много ми е трудно да изразя чувството, когато съм там в тъмното там на покрива на блока и луната осветява всичко... да знам че там няма никой освен мен и че цяла нощ ще съм там и никой не може да ме докосне. Когато си сам започваш да харесваш нещата които хората намират за отекчителни, например дъжда. Аз обичам дъжда апък хората бягат от него, а преди докато ходих в компания с приятелите ми тогава мразих дъжда. С една дума ми харесва да си живея в моя измислен свят на фантазии.Не ти ли е самотно там, във виртуалния свят? Не те ли отвращава това, че се принуждаваш да живееш в измислен свят?
Прекарал съм си половината живот пред компа за което не съжалявам защото имах чудесни спомени и носталгия. Зарязах даскалото и още помня как бях на 2ро място по отсъствия в цялото училище... не завърших 8-ми клас а съм вече на 17 години. При това не съм излизал от у нас от 4 години, но не в буквален смисъл. Може да изляза да си платя нета или да отида през нощта в двора на бившото ми училище... аз излизам само през нощта защото тогава има най-малко хора. Та казваш да си намеря истинско момиче? Аз не съм поддържан и съм много слаб, напълно асоциален човек които мрази хората по всякакъв начин. Не знам как бих си намерил такова момиче. Глупостите от сорта че за всеки влак си има пътник не ги разправяйте на мен :Д
Той и ония лудия от Горна баня и той на покрива ходел със сабя в ръка.
Не че има връзка ама да припомня
Ах, наркотиците са лошо нещо.
Побиха ме тръпки, като ми е слаба психиката.
Проблеми с въображението?
Свестните от нас смятат за луди...Всичко,което казваш нямаш представа колко е вярно....Направих си регистрация в сайта специално,за да ти пиша....Не си изхвърляй тениската...Приятелката ти съществува и те обича просто не живее в нашия свят...Искам да ти помогна,защото аз също имах такова момиче...Не си правя ташак а говоря напълно сериозно...Остави ги другите...Няма да те разберат повярвай ми...Ето скайпа ми : aura_clan_member ако нямаш скайп ми пиши тук,но не знам дали има чат тук....Искам наистина да ти помогна...Ще ти разкажа всичко,но не искам пред всички глупаци тука...Живей в света в който живееш , защото е много по красив от света в който живеят всички останали....
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
