Номи, напоследък забелязвам някаква дива всеобхватност на мненията ти, ако ти се пише, обясни връзката на училищния успех, примерно, и останалите фактори, които изброи.

Цитирай Първоначално написано от VinDiesel Виж мнението
Обясних си го, че колкото си по-добър с една жена, колкото повече я обичаш и глезиш, толкова повече се дистанцира.
Свикнали са да има караници, скандали, да ги тормозят и това е.
Много детска гледна точка.
Ще си позволя да се отплесна, понеже напоследък мислих по въпроса...
Когато не си пасваш с един човек, не си вади генерални изводи за всички от другия пол. Една връзка не функционира с мерене на "даването", "обичането" и "глезенето"; мери се в разговори, в усилия да се запази спокойния тон, в опити да разбереш другата гледна точка. Когато нещата опрат до сметкаджийство, става грозно.
Когато до теб е един зрял човек с истинското желание да е в тази връзка с точно теб, гледането и обичането + търпението (дори когато другият не го е "заслужил" на 100%), се връщат с лихвите, ако ще си говорим за мерене.

Или поне аз така мисля и го чувствам. В една връзка би следвало да има неограничено количество грижа, подкрепа, търпение, сериозно отношение, глезене дори. Най-мъничкото недоразумение се разрешава лесно, когато го решават хора, които са от едната страна на оградата, в един отбор, а не се чудят как да го нецепят на другия и как те да са прави, чувам "извинявай" по 10 пъти на ден. В замяна? Имаш нуждата да казваш "извинявай" 10 пъти по-често, да благодариш 100 пъти за набързо спретната закуска или цветята, подарени без повод, и да върнеш жеста в тройно по-голям размер, да жертваш собствения си сън/комфорт в името на неговия, да си прехапваш езика, когато не си на кеф, за да не нараниш другия, но да знаеш, че ако все пак се случи, няма да ти бъде изкарано през носа, а ще бъде прието с любов и разбиране. Съответно, ти ще изпитваш нуждата да се извиниш и да се реваншираш възможно най-бързо.
Всякакви препирни на тема "кой е шефът", спорове относно половете, клишета и несъзнателни борби за контрол са напълно излишни, когато човек се чувства уверен в себе си, в способностите си, в слабостите си дори, разбира се, и във връзката. Представи си го като функция по икономика, оптимизиране на всеобщото благо (а не само на конкретен социален слой) по зададени критерии и ограничения. Това, което ти не можеш добре, вероятно ще го направи половинката за два пъти по-бързо време... като при това няма да си го пише на сметката "дължими вземания".

Ох, съжалявам, отнесох се. Просто напоследък осъзнах някои неща и изпитах желание да го напиша. И това от човек, който милиони пъти е чувал, че е "труден характер", "контролиращ", "изискващ", "критичен", "който не оценява жестовете, направени за него", етц... Когато си паднах на дупето със сегашната ми връзка, се чувствам в пъти по-различно от преди, съответно ме чувстват/възприемат по-различно. Сега чувам определения от сорта на "мила", "чувствителна", "прекалено благодарна за всяка дреболия", "жертвоготовна"... Ама как няма? Това идва от човек, който ми дава тоооолкова много без дори да го осъзнава и мисли, че е недостатъчно. Нещата се навързват^^