връзка от разстояние?

[tori]

Имах, да, малко повече от година и половина, 2000км, започна, когато бях на 16. И да, говоря в минало време, защото преди 4-5 месеца се събрахме на едно място и продължаваме да сме заедно, недистанционни. :Д
Беше ли загуба на време? Категорично не. Изключително много се радвам, че преди две години взехме това решение, струваше си всеки труден момент. А чувството, когато най-накрая сте в една държава, най-накрая сте в един град и имате на разположение цялото време на света да бъдете заедно, е неописуемо.


Та, да, общо взето стана ясно, че съм твърдо за такива връзки. Имат бъдеще, когато и двамата са наясно какво ги очаква, както и когато има перспектива да се съберат на едно място. Трябва да си готов за трудности, трябва да си готов да ти липсва, да ти е тъжно понякога. Уеб камерите помагат много - да видиш любимия как се усмихва, как стои и прави някакви неща. Ей така, без да си говорите, просто, когато погледнеш, да видиш, че е там, да се усмихнеш и да продължиш да си вършиш работата. Не заменят живото присъствие, но помагат.
Сега като се сетя... летищата се бяха превърнали едновременно в най-любимите и в най-омразните ми места. Когато го чаках там, времето минаваше толкова бавно и тягостно, всяка минута закъснение се усещаше като час, всичко това заедно с пеперудите в стомаха от нетърпение. Когато го изпращах, разбира се, беше точно обратното - времето минаваше изключително бързо и никога не беше достатъчно.

Едит: Ох, сега си припомних как се случи всичко, колко естествено беше и как и двамата не виждахме друг вариант освен да сме заедно и щастливи, въпреки дистанцията. <3

О, колко прекрасен пост! Оправяш ми настроението ей така, без дори да е било развалено. И ме надъхваш, де - изключително много. Буквално си ме изпълни с вяра, че и ние може.
При нас обаче наболялото място са ЖП гарите, а не летищата - моя човек си предпочита влаковете, щото уж по-удобно му било. Ние сме си в България и двамата, на около 400 км живеем с влаковете. Едно време бяха 200 само, но си бяхме само приятели.

[Naive]

О, колко прекрасен пост! Оправяш ми настроението ей така, без дори да е било развалено. И ме надъхваш, де - изключително много. Буквално си ме изпълни с вяра, че и ние може.
При нас обаче наболялото място са ЖП гарите, а не летищата - моя човек си предпочита влаковете, щото уж по-удобно му било. Ние сме си в България и двамата, на около 400 км живеем с влаковете. Едно време бяха 200 само, но си бяхме само приятели.

Ей, много се радвам.
Не подценявам трудността на ситуацията ви, но когато говорим за 400км, нещата са в още по-добра позиция. Влаковете са бюджетни, разстоянието въпреки че не е от най-малкото, е все пак в границите на една държава, ти можеш да пътуваш, той също, а и май, май перспективата при вас е съвсем скоро да се съберете (за мен 6-7-8 месеца е съвсем скоро:Д), което е чудесно и още по-обнадеждаващо, въпреки че липсата си е липса и на 100, на 200, на 400 и на 2000км, но е по-различно, когато имаш възможност да се виждате по-често от веднъж на няколко месеца месеца за по две-три седмици.
Днешният свят е толкова мобилен, че такива връзки са си напълно реални и постижими. Да не говорим, че реално преди години хората са изпадали в същите ситуации, обаче тогава е било по-трудно, най-вече заради липсата на възможност за качествена комуникация.

[tori]

Ей, много се радвам.
Не подценявам трудността на ситуацията ви, но когато говорим за 400км, нещата са в още по-добра позиция. Влаковете са бюджетни, разстоянието въпреки че не е от най-малкото, е все пак в границите на една държава, ти можеш да пътуваш, той също, а и май, май перспективата при вас е съвсем скоро да се съберете (за мен 6-7-8 месеца е съвсем скоро:Д), което е чудесно и още по-обнадеждаващо, въпреки че липсата си е липса и на 100, на 200, на 400 и на 2000км, но е по-различно, когато имаш възможност да се виждате по-често от веднъж на няколко месеца месеца за по две-три седмици.
Днешният свят е толкова мобилен, че такива връзки са си напълно реални и постижими. Да не говорим, че реално преди години хората са изпадали в същите ситуации, обаче тогава е било по-трудно, най-вече заради липсата на възможност за качествена комуникация.

Съжалявам, чак сега ти виждам поста. Много си права - липсата си е липса откъдето и да го гледаш. Ама пък и не е чак толкова сложно да стиснеш зъбите и да издържиш седмица-две. Откакто сме заедно, най-дългия период, в който сме били разделени, беше три седмици. Той искаше да идва и тогава, де обаче аз го спрях, защото празници, семейства, приятели... Не мога да карам някого да пали колата/влака и да ми идва нагости, щото видиш ли не мога да издържа седмица-две-три без него.
Колкото до влаковете - да, бюджетни са, особено като си с карта. Проблема при мене беше, че ме беше страх от влакове и с негова помощ успях да преодолея това. Заради тази причина и казах, че е предизвикващо и виждаш на какво си способен. Иначе още лятото по план-график ще сме заедно за работа по морето. А на мен за сега ми стига и да го виждам ухилен във скайп когато имаме възможност и да ме буди сутрин за училище, тъй че не мога да кажа, че съвсем не присъства в живота ми.
Има нещо друго, обаче, което очаквах да ми е*ава майката, а именно ревността. Очаквах съмнения, разни снимки с мацки по купони от непознати и лъжи, едно-друго. Странното е, че не се случи въобще. Вярвам му на всичко, което ми казва, а и го познавам дотолкова, че мога да разпозная кога лъже и прикрива нещо - каквото и да е. Виждам, че дава всичко от себе си, което ме мотивира да давам и аз каквото и колкото мога. Вероятно в това се корени и интереса - аз съм човек, който обича да се състезава, дори и да не печели. Бидейки в точно такава връзка, се разкрива и потенциала на всичката ми воля и желание да бъда с някого, а и не само. Цялата тая работа с връзките от разстояние е един прекрасен урок, който ти помага да опознаеш себе си наистина силно. Дори и нещата в един момент да спрат да вървят, пак не бих съжалявала, че съм се захванала.