Помолих го на излизане от училище да поговорим. Първо сякаш беше изненадан, но после през цялото време потискаше някаква усмивка или поне на мен така ми се стори. През цялото време треперех... Каза, че всички имат такива моменти и че не ми се сърди, защото аз поне 50 пъти го помолих да не ми се разсърди или нещо подобно... После ме покани у тях и каза, че ако имам някакъв проблем или просто се чувствам самотна, винаги съм добре дошла и т.н. Олекна ми, въпреки че сега съм още по-притеснена и не знам как ще се държа в час, изобщо не знам дали беше добра идея, но поне ми олекна. И само му казах: Може ли да ви прегърна веднъж? И той ме прегърна... <3 ^__^
Господи, сигурно звуча страшно глупаво отстрани! Но не мога просто...
Последно редактирано от Challenger : 02-23-2015 на 15:41