Проблеми с приятеля ми и с майка си

[therichbitch]

Ще седиш залепена за гробчето

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Родителите ти имат право да те държат на каишка само до 18тия пирон.

Винаги съм смятала подобно мислене за малоумно. Големи сте прависти, брей. Можеш да гласуваш, да се разполагаш с недвижими имоти, но когато говорим за междуличностни отношения, камо ли семейни, няма особено значение дали си на 17,5 или 18,2. Както преди 18 е хубаво да комуникираш с родителите си и да изясняваш гледната си точка пред тях, а не да живееш с идеята, че имат право да те държат на каишка, така и след това не е ненормално да се допитваш до тях за сериозни стъпки, които предприемаш, ей така, за морална подкрепа.
Не знам на колко си години, но мислене тип "Аз съм пълнолетен, ерго мога да си правя каквото искам" ми звучи адски незряло, излизащо от устата на човек, който се е чувствал 'като на каишка' и цели 18 години е мечтал да се освободи от семейството си.
А цялата заучена тирада с възможно най- крайния вариант даже няма да я коментирам.
Нормално е в началото да ѝ е по- трудно, ако е по- привързана и макар че сега не постъпва много добре спрямо дъщеря си, не значи, че в бъдеще няма да ѝ "разрешава" да има деца, кариера и да се развива. Налудничаво е това категорично твърдение.
HollyGolightly направи доста добро предположение, впрочем

[per-dead]

Да бе, особено ако мама и тате пращат по определена сума пари на месец.

Правиш така, че да си самостоятелна личност, не да зависиш от мама и тате.
Като своя защита ще използвам живота на гаджето, когато е бил на 15-16. Имал познати в София, успели да го уредят на работа. Още в девети клас лятото се хваща и работи, за да не зависи от мама и тате. Докато удари 18, вече е свикнал да си бачка, за да си изкарва парички и е финансово независим. Пак си е до това как сам ще се уредиш така, че да не зависиш от родителите си. Пък да не говоря за някви вече екстремни ситуации.

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Поздравления, удари ме право в емоциите, както се казва.
Ами не, аз ще си изтърва шанса да живея с някой, само защото на мама ще и е тъжно и не ме пуска. Хората си заминават рано или късно и независимо от мисленето ми, и дали заслужавам, е просто неизбежно. Недей се напряга излишно.

Винаги съм смятала подобно мислене за малоумно. Големи сте прависти, брей. Можеш да гласуваш, да се разполагаш с недвижими имоти, но когато говорим за междуличностни отношения, камо ли семейни, няма особено значение дали си на 17,5 или 18,2. Както преди 18 е хубаво да комуникираш с родителите си и да изясняваш гледната си точка пред тях, а не да живееш с идеята, че имат право да те държат на каишка, така и след това не е ненормално да се допитваш до тях за сериозни стъпки, които предприемаш, ей така, за морална подкрепа.
Не знам на колко си години, но мислене тип "Аз съм пълнолетен, ерго мога да си правя каквото искам" ми звучи адски незряло, излизащо от устата на човек, който се е чувствал 'като на каишка' и цели 18 години е мечтал да се освободи от семейството си.
А цялата заучена тирада с възможно най- крайния вариант даже няма да я коментирам.
Нормално е в началото да ѝ е по- трудно, ако е по- привързана и макар че сега не постъпва много добре спрямо дъщеря си, не значи, че в бъдеще няма да ѝ "разрешава" да има деца, кариера и да се развива. Налудничаво е това категорично твърдение.

Не казвам, че не е хубаво човек да има връзки с родителите си. Окей, в това няма абсолютно нищо лошо. Но определено не ми се струва много правилно да се държиш за мама докато можеш, мама да взема всички решения вместо теб, мама да върши всичко вместо теб, мама да избира къде да ходиш, какво да правиш вместо теб. И после какво? Мама вече в един момент е неспособна да прави всичко вместо теб и следователно седиш и гледаш кат' в небрано лозе. А това с възможно най-крайния вариант на заучената ми тирада... просто се надявам след години да имам възможност да поговоря с теб и с авторката отново.

[therichbitch]

Никой в темата не е твърдял, че е нормално да те дундуркат до 30, просто мн далеч отиде.

Поздравления, удари ме право в емоциите, както се казва.

Всъщност.. не се казва така. След подобно коравосърдечно изказване и за миг не съм си и помисляла, че ще стане.
Просто не обичам да слушам хората да сипят пророчества, когато дори не са на техен гръб.
Напомняш ми за една позната, която убеждаваше, че в едно от земетресенията, когато загинаха някои хора, а други останаха без дом, тя разправяше, че се смяла по време на цялото земетресение и няма нищо страшно в него. Дали ако полилеят беше размазал мутрата на сестра ѝ, щеше да е на същото мнение и да се смее. Та и твоето същото, ако наистина мислиш първите изречения, които каза. Дали ако видиш майка си в ковчег, ще ти е до празнуване с половинката, все пак трябва да се забавлявате.
Не съм афектирана на лична основа, но познавам хора, които са претърпяли сравнително рано подобна заагуба и не виждам смисъл да говориш за неща, които не си изпитал на гърба си, камо ли да правиш някакви далечни връзки м/у скандал м/у поколенията и кой кога ще си замине.

Може и аз да съм прекалено.. хм човек(?), де да знам. Понякога, като се сетя за животинчето, което гледах само три години и умря, си поплаквам, пък ти погреба хората преждевременно.

[draid]

А тя се чуди дали да не си остане в родния град и там да запише, смятай.

Не му приписвай толкова вина на приятеля ти. И на мен да ми откажат вече нагласен план, и аз няма да съм мила. Просто така му е излязло от устата, не се връзвай. Поведението на майка ти, от друга страна, е покъртително. Говори с нея и й обясни, че не е трагедия, че ще се виждате, че и без това ще й се обаждаш по 100 пъти на ден да я питаш на каква програма да си изпереш сутиените; как да изчистиш петното от червено вино по дивана или как да сготвиш супа топчета. Обърни го на тънки ласкателства и смях, иначе няма да постигнеш нищо.
Майката на една моя приятелка й купи апартамент, за да я задържи в града, просто...

Това ще е само в случай, че е оставяла мама да и глади, пере, готви, повива докато е била с нея. Не е нужно да и звъни час по час за да пита какво да направи с яйцата и как да разбере, че са заврели.

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Таз пък, смъртта е нещо напълно нормално, не само родителите ви, ами и вие ще си умрете. Какви пророчества бленуваш какви пет лева. Колкото и неприятно да ти звучи или коравосърдечно, това е истината. Колкото по-бързо я приемеш, толкова по-лесно ще продължиш напред когато ти се наложи. А ако си свикнал да седиш до полата на мама, зор ще видиш не само от мъка.

[therichbitch]

Не става дума за философско приемане на смъртта, а за противно пренебрежение, аз това видях в поста, това съм коментирала. Фокусът на темата не е какво ще правиш, като умре мама, а какво ще правиш, когато се отделиш ит семейното гнездо. Ако на 30 не можеш да го схванеш, мястото ти наистина е в тийн форума.

П.П. Ина имаше предвид, че трябва да се подходи по- специално и уж лежерно, за да не си представя майка й, че няма да й види очите никога повече и още повече да се заинати.

[per-dead]

Никой в темата не е твърдял, че е нормално да те дундуркат до 30, просто мн далеч отиде.

Всъщност.. не се казва така. След подобно коравосърдечно изказване и за миг не съм си и помисляла, че ще стане.
Просто не обичам да слушам хората да сипят пророчества, когато дори не са на техен гръб.
Напомняш ми за една позната, която убеждаваше, че в едно от земетресенията, когато загинаха някои хора, а други останаха без дом, тя разправяше, че се смяла по време на цялото земетресение и няма нищо страшно в него. Дали ако полилеят беше размазал мутрата на сестра ѝ, щеше да е на същото мнение и да се смее. Та и твоето същото, ако наистина мислиш първите изречения, които каза. Дали ако видиш майка си в ковчег, ще ти е до празнуване с половинката, все пак трябва да се забавлявате.
Не съм афектирана на лична основа, но познавам хора, които са претърпяли сравнително рано подобна заагуба и не виждам смисъл да говориш за неща, които не си изпитал на гърба си, камо ли да правиш някакви далечни връзки м/у скандал м/у поколенията и кой кога ще си замине.

Може и аз да съм прекалено.. хм човек(?), де да знам. Понякога, като се сетя за животинчето, което гледах само три години и умря, си поплаквам, пък ти погреба хората преждевременно.

Абее, честно казано, до този момент, каквото съм "пророкувала", не съм имала пропуск. Момичето е на 19. Не е на 18 прясно навършени и мама още не може да свикне, че малкото и момиченце е пораснало.
Е, ако видя майка ми в ковчег, определено няма да празнувам, но и няма да седя 24/7 залепена за гроба от мъка, че мама вече я няма. А, и да не забравяме, че на мама ще и е тъжно ако се откъсна от нея и ще се обърне в гроба. Пък и ти къде ме прати... На мен ми е повече от ясно к'во евентуално може да се случи по-напред в бъдещето, щом сега мама не може да пусне маминото момиченце на някакви 150 км разстояние. Не са 1500, че да се връща 1 път в месеца. Има възможност да се връща през седмица, две.
Моя приятел миналата година замина на 3000 км от мен за 5 месеца. Да, беше ми тъжно, беше ми гадно, ама к'во - да спирам човека да си преследва целите, само щот на мен ще ми тъжно?! Без да се опитваш да ми излизаш с някви простотии от сорта на "гадже ти е, не е майка ти", приемай, че ми е по-близък от нея. Като бях по-малка баща ми отиде в Италия за 3 месеца, и к'во? Да не съм умряла от мъка?!
Заключението, което мога да си направя е, че майка и се превзема прекалено. Пак ще се намери някой да ми каже "ма, тя не е свикнала". Мислиш ли, че докат стане на 21, да речем, ще е свикнала?!
Да, може аз да съм прекалено коравосърдечна, да, може те да са прекалено чувствителни, но всичко е въпрос на

[therichbitch]

Без да се опитваш да ми излизаш с някви простотии от сорта на "гадже ти е, не е майка ти",
Мислиш ли, че докат стане на 21, да речем, ще е свикнала?!

По първото- честно казано даже не си го и помислих.
По второто- мисля, да. На всеки му е криво, когато близки хора (да, и гаджето ти влиза тук, спокойно) отиват далеч от него, просто някои не го показват, е тази на авторката е от тези, които го показват и мисля, че постепенно се свиква.
Наистина не мога да си представя как човекът, който би дал всичко за теб (в повечето случаи), ще бъде егоист точно спрямо теб и ще те ограничава да се развиваш, т.е. си мисля, че това е първосигналната й емоционална реакция, а като осмисли малко нещата, би трябвало да постъпи в интерес на детето си, колкото и да и е мъчно.
Просто някои не могат да станат свидетели на този момент, в който вече се свиква, тъй като се пречупват твърде рано и се връщат или пък даже не тръгват :Д

[Hayashi]

Това ще е само в случай, че е оставяла мама да и глади, пере, готви, повива докато е била с нея. Не е нужно да и звъни час по час за да пита какво да направи с яйцата и как да разбере, че са заврели.

Мен са ме гледали като принцеса и винаги са ми чистили и готвили. Преди да се изнеса къщна работа не бях помирисвала. Когато опря ножа до кокала да видиш как си готвя, чистя, пера и поправям кухненски уреди сама, при това съвсем прилично и без да звъня на мама и тати да ги питам как и кога.

Въпросът е въпреки, че на родителите им е трудно, че детето им си заминава да го подкрепят и да не го притискат да се връща вкъщи постоянно.
Тази ситуация я гледах в семейството на бившия ми. Голямата му сестра, в момента на 26 заедно с детето си още живее с майка си, щото мама как ще я остави горката сама да се оправя.
С нашите никога не сме си били много близки, но пък се радвам, че не ме докараха до там, че цял живот да стоя залепена за тях.

[draid]

Не става дума за философско приемане на смъртта, а за противно пренебрежение, аз това видях в поста, това съм коментирала. Фокусът на темата не е какво ще правиш, като умре мама, а какво ще правиш, когато се отделиш ит семейното гнездо. Ако на 30 не можеш да го схванеш, мястото ти наистина е в тийн форума.

П.П. Ина имаше предвид, че трябва да се подходи по- специално и уж лежерно, за да не си представя майка й, че няма да й види очите никога повече и още повече да се заинати.

Какво философско приемане на нещата сънуваш ? Смъртта е пряко обвързана с отделянето, само дето като умрат един ден няма да са на 200км и няма да може да им звъннеш с "ало мамо ела за еди какво си / дай пари за еди какво си". А иначе ти за моето място не бери грижи, аз много отдавна съм го намерил.

Мен са ме гледали като принцеса и винаги са ми чистили и готвили. Преди да се изнеса къщна работа не бях помирисвала. Когато опря ножа до кокала да видиш как си готвя, чистя, пера и поправям кухненски уреди сама, при това съвсем прилично и без да звъня на мама и тати да ги питам как и кога.

Въпросът е въпреки, че на родителите им е трудно, че детето им си заминава да го подкрепят и да не го притискат да се връща вкъщи постоянно.
Тази ситуация я гледах в семейството на бившия ми. Голямата му сестра, в момента на 26 заедно с детето си още живее с майка си, щото мама как ще я остави горката сама да се оправя.
С нашите никога не сме си били много близки, но пък се радвам, че не ме докараха до там, че цял живот да стоя залепена за тях.

Приеми, че ако не бяха те гледали така, прехода щеше да е доста по-лек.

[therichbitch]

ha, smeshnik

[anonymous708973]

"не е нужно...", фейспалм, 'ма ти кога ли си разбрал написаното...

[kalpazanka]

Апф, изпуснала съм партито...

[draid]

ha, smeshnik

Страх ли те е ?

"не е нужно...", фейспалм, 'ма ти кога ли си разбрал написаното...

И какво има за разбиране ? Или просто не искате да приемете реалността. Пределно ми е ясно какъв е фокуса на темата. Както на теб би следвало да ти е пределно ясно, че една загуба на родител се преживява много по-трудно ако не си свикнал да си бършеш сам задника.

Апф, изпуснала съм партито...

Ти гледай да не си изпуснеш живота, докато гониш парите.

[kalpazanka]

Не ме мисли, г-н фотосинтезиращ.

[draid]

Не ме мисли, г-н фотосинтезиращ.

Съжалявам ама не ти схванах заяждането и сега не мога да се засегна.

[therichbitch]

Страх ли те е ?

От смъртта ли?
Казах, че е смешно не да се заяждам, а защото си на всяка манджа мерудия и паралелно с това твърдиш, че си над нещата, че другите са незрели и имаш склонност да идеализираш образа си, натяквайки колко си самостоятелен, колко си честен и немеркантилен. И това в тийн форум... На мен лично ми е смешно
Аз схванах на Калпазанка "заяждането", не е особено трудно

[draid]

Това е забавно. Ако ме познаваше щеше да знаеш колко много е забавно. Никога не съм се идеализирал, да не говорим, че въобще не се имам за добър пример. Самостоятелността не е повод за гордост, а необходимост за един човек. Аз лично не бих се чувствал добре ако лежа на гърба на нашите. Силно смятам липсата на самостоятелност за пагубна за изграждането на дададен човек.

Относно заяждане на калпазанка, то просто няма връзка с реалността, ако е имала в предвид очевидното.

[Auriss]

санкта симплиситас

[draid]

Поне го напиши правилно, че да не влезе в пълна сила за теб.

[Auriss]

Ще го имам навпредвид

[Blab]

Ще го имам навпредвид

:Д:Д:Д<3:*

[endless07]

da

[therichbitch]

Поне го напиши правилно, че да не влезе в пълна сила за теб.

Да, и се научи как се произнася, С в латинския не се чете като "с"

[Auriss]

Поне Блаб улови иронията в постовете.
Доживях и уроци по латински да получавам в тийна

[therichbitch]

Само вторият беше ти ироничен, дебелашки хумор (?), първият- нескопосан, неграмотен опит да ползваш заучени фрази, от чийто произход нямаш и идея.