ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 29

[NomNomNom]

Опитвам се да се справя с knows-it-all човече, за всичко иска да има последната дума, все едно всичко може, всичко е опитал, за всичко е уверен. На всяка тема се опитва да си го премери с мен и винаги го вади по-голям.

Happily, съм емоционално осакатена по темата, не ми пречи да отреагирам и бях малко долна и като разправяше, че България има невероятно добра железопътна инфраструктура, го порязах веднага дали е бил из Европа.
Буквално не ти дава възможност да се отпуснеш, примерно си казвам - ще ходя след малко на рецепцията да check-out-на възможно най-много неща днес, и той - да, да, спокойно, ще отидеш там, ще платиш, бла бла бла ... просто споменавам, за да поддържам small talk, обаче той веднага не пропуска да припомни колко е неуверен и да ми изсипе торба факти, за които не съм попитала :д
Изморена съм от хора и техните личностни проблеми и потребности, или по-скоро от тези, които имат нужда да ти натикват нещо в лицето. :д
Виждам, че е решил и че вече е станал авторитет, но е туу агресив, без да се усеща, поне не е глупав, макар, че от 2 седмици се опитвам да му обясня, че можем да играем в един отбор и че не съм заплаха за позицията му, защото не желая това, което той иска и което вероятно ще получи, или пък явно той иска нещо повече :д
Съмнявам се, че целият този процес е съзнателен в главата му, а ако не е - надявам се да не се съюзи с другия такъв като него, защото от предишната такава персона се опитвам да бягам с 200, обожавам хора, които използват правилата, за да уплашат и объркат хората и за да наложат власт след това :д