
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Августин
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
имало е/имаше и доста други христоси и богове, които разбира се не са истински:
"относно яденето от идоложертвеното(т.е. относно служенето на идолите), знаем, че никакъв бог, изобразен от идол(т.е. изобразен от неправда), няма на света, и че няма друг Бог освен един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари(т.е. и христоси) много), но за нас(т.е. но всъщност за всички човеци е така че) има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него." 1 Коринтяни 8: 4-6
а относно музиката можем само да се молим и да се надяваме да не се окаже проблем занапред
"По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;" Еклесиаст 7: 5
Последно редактирано от npp : 06-11-2015 на 18:15
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.