- Форум
- По малко от всичко
- Наука, Култура, Изкуство
- Коя книга четете в момента/Коя четохте последно? vol.2
От описанието в книгата не става ясно дали го е планирал (в полумъртвото си състояние), или изважда късмет. (Той няма как да предвиди, че тя ще хвърли брадвата.)
Което ме връща към предната ми мисъл: Хеймич е 1) добър манипулатор (т.е. травмата и озлоблението му са под контрол), който 2) избягва убийствата. Защо тогава решава да подкрепи идеята за нови Игри на глада?
Под контрол? Човекът е хроничен алкохолик.
Хеймич мрази Капитола.
Благодарение на Капитола, няма семейство.
Нямаше ли да мразиш тези, които са убили семейството ти и учениците/възпитаниците ти?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Да убиваш деца от омраза прави Хеймич много по-слаб образ, отколкото е показан до оня момент.
Прегледай пак сцената – сигурен съм, че ще се изненадаш...
Още един интересен въпрос е защо Хеймич изчаква всички останали (и особено Катнис) да гласуват, преди да се включи и той.
хората които се нагърбват с огромна отговорност въпреки страха си са достойни за уважение поне за мен
а да се опитваш да ги направиш по-лоши отколкото са си е жалка работа те си го знаят
знам че е само книга но се вижда мисленето на некои хора
Тука се развихри още един разговор:
https://www.goodreads.com/review/sho...ment_130271903
Кал, истината е, че на никого не му пука за Катнис.
Героите се забравят.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
че наистина катнис е скучен герой
айде бе
аз пък мисля че точно такава ще си
отговори на въпроса ако обичаш
Аз принципно се чудя има ли някаква връзка светът на „Игрите“ с нашия свят... (От Breaking Dawn по' има какво да се приложи.)
Както и да е, за да си оправя тонуса, почнах „Уил Грейсън, Уил Грейсън“. И вече се хиля като разпран...
P.S. Мен не ми е за героите, а за приятелите – ТЕ забравят ли се? Това го разписах в Goodreads.
Последно редактирано от Кал : 06-13-2015 на 11:17
как да нема просто виж България как е заебана от всичко и всички
за другите ние сме евтина работна ръка и първобитни
Много искам да си намеря "Знаме на честта" . За да я започна след като изчета Нюансите
Доизгълтах Will Grayson, Will Grayson.
Това е най-хубавата книга за приятелството, която съм чел. Въобще.
А помниш ли защо?
(Аз съм чел само „Вината в нашите звезди“. Която имаше какво да каже – но вече го бях виждал казано по-силно например в Katawa Shoujo: http://www.katawa-shoujo.com )
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Брех.Аз нищичко фалшиво не усетих точно в тая книга. А ми се случва МНОГО рядко...
Героите също ми седяха (и пееха, и подскачаха) достоверни. Поне в пъти повече от де що YA мога да се сетя. (Е, малко larger than life, де, ама това е част от гъдела. Приканва ни да се надскочим.)
То си е до възприятие.
Имам малко по-особено мнение по отношение на модерната YA литература.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Между другото, аз не я сравнявам само с модерната, ами с всичката юношеска/тийн/младежка литература, която съм чел през годините. Даже се чудех дали да не нахраня „Спасителят в ръжта“ в едно сравнение между двете...Но би било дребнаво – всяка книга си има епоха.
''The Catcher in the Rye'' е добра книга. Радвам се, че я прочетох на правилната възраст.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.