Продължителност на чувствата, въпросчЕ?

[AnarchyBoy]

Вчера докато се прибирах от черешите си говорех с нея и забелязах,
че работните ми обувки са разпрани отпред, което ми позволяваше да
правя нещо уникално, а именно да щракам с пръсти на краката и да
тропкам по пода с нокти, което си е биг дийл в моето село.
Та представете си следната картинка, ходя си аз по черния път говорейки си по телефона
със слушалки в джоба, щото навлизам в новата ера на технологията - до вчера копах на ръка, ся ползвам вол.
И си мисля за много силно изразения екзистенциален въпрос. А именно, колко време трае любовта?!
Някъде бях чел, че любовта изразена като химична реакция траела 3 години. После хормоните умирали, също като хората около миризмата на чорапите ми. Което е нормално, щото не ги свалям по цял ден.
Та тези 3 години били точно толкова от еволюционна гледна точка.
1 година да си залюбите девъчка или момък, да си направите един малък човечец.
И съответно 2 години (приблизително) да го отгледате поне до няк'ва не толкова крехка възраст.
Щото не веднъж сме виждали 2-3 годишно чаве да тича подир Айшето, бе сиреч вече Хасан не й е нужен..
Притеснявам се от факта, че любовта трае 3 години?! Как тогава; баба и дядо са били заедно толкова много време?
Дали не са се обичали? Дали са били заедно просто по задължение?! Дали това, което съм чел е вярно?
Хората с по-дълги връзки да кажат, тъй като аз очевадно не съм по тях. Или ме хваща страх и си бия шута, или некоа въртиопашка се развихря и ме прави баджанак с половината квартал.
Ама някво.. Т'ва верно ли е?
Оня ден си говорих с чичо ми, виден Ентелегент от Софията, който вика, ей ме от 30 години съм женен, балък с балък.
Човек треа си сменя жената на всеки 3-4 години. Питах го и съответно той не знае за статията, сякаш ги усеща нещата, врътка ги. Бе интелигентен човек, завършил е 7ми клас. чатка от всичко.
Просто се чудя един вид ся ако любовта трае 3 години.. Какво да правя?! Смисъл
Да си намажа филия с лютеница и сирене или да си изпържа картофи със сирене.
След 3 години изчезват ли чувствата? Замират ли? Заедно сте по задължение? Дали се мразите?
Бих се радвал и аз един ден да си взема от хубавата лютеница тодорка, ама надали.
Поне съм обичан и ме обичат.
Уж.
Отивам да си тропкам с ноКтИ.



Последрас; на много тежки наркотици съм.

[AnarchyBoy]

Намазах си лютеница хорце.

[Goddess]

всичко е точно

[galaxy29]

кухоглавец отчайващ, колкото и да се опитваш да се правиш на интересен, не ти се получава

[AnarchyBoy]

Милата..

[kalpazanka]

Язък за хубавата тема...

[galaxy29]

Язък за хубавата тема...

сляпа ли си (:

[kalpazanka]

^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

[haritov]

един мой познат казва


добре че си сменях жените на 4 5г едни и съши проблеми с които свикваш поне се радваш на друга жена

[AnarchyBoy]

^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

Е т'ва за лютеницата е ебавка, чувствай се поканена да дискутираме важните въпроси вписани горе.

[kalpazanka]

Първо бих разчистила постовете.
Или пък да заключа темата, а ти да си я пуснеш *на чисто*.
Избери си.

[Vanchhh]

бахти, ти наистина си на много тежки наркотици..

[ДОТА]

бахти, ти наистина си на много тежки наркотици..

лошото е, че не е

[Dagichka]

колко "арт"

[ameli]

^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

от опит за оригиналност се превърнало в простащина ;/

[Deadlock]

трае колкото се стараеш.

[an7raks]

Аз, пък, ще отговоря...

С колкото възрастни семейни хора съм говорил по тоя въпрос, всички казват, че от един момент нататък остава обичта, уважението и привързаността, а любовта в оня й смисъл поизбледнявала.

[AnarchyBoy]

трае колкото се стараеш.

Според мен, ако дойде време, в което трябва да се стараеш... връзката е отишла на кино.
Смисъл старанието за мен е равно на усилие (освен ако не се стараеш още от начало, тогава това е нормално), а в една връзка има ли няк'во усилие, нещо което да ме "кара" да правя нещата едва ли не на сила или по задължение според мен е време за край. Лично мнение ми е, че човек трябва да обича докато не се напъва да го прави, в мига в който трябва да се убеждаваш сутрин рано, че обичаш всичко е заминало. Не казвам, че при първата спънка трябва да подвиваме опашки и да бягаме. Но просто не вярвам да не сте го изпитвали - ставаш сутрин поглеждаш настрани и не знаеш какво още правиш с тоя човек, но се мъчиш, опитваш и прочие, лежейки на няк'ви стари спомени и емоции отдавна изтекли в нищета.
лИобУфта треа ти иде отвътре иначе слаба ракия.
хм?

[dreamwalker]

Любовта отминава, взаимното уважение е по-важно.

[Corb1225]

Дримок, ролята на секса каква е според теб?


А на тези колко ще им продължи любовта?
https://www.facebook.com/funnyphotos...type=1&theater
А. Докато има пари
Б. Докато парите свършат
В. Докогато вече няма пари

[AnarchyBoy]

tc

[tori]

Ерм, все си мисля, че в един момент просто свикваш с човека до себе си и любовта се поизхабява. Ама все по наивно и детско се надявам на мен да не ми се случи, въпреки че вече ми се е случвало веднъж. И сега, със стария-нов човек до себе си се надявам след три години да продължавам да си го гледам така влюбено и да продължава да ми се обръща всичко щом ми пише. Щото иначе ще вляза в некви коловози, нещо отъпкано и безинтересно - аз ще викам за чорапи, той ще хвърля купчини по земята, някога ще ме удари, ще изхвърля него, после ще се извинява, аз ще видя как без него е самотно и празно и ще се върна там. И след месеци пак. С бившия точно на третата година се разделихме, не се чувствах влюбена от камара време. По-скоро ме беше страх, че ще остана сама и никой няма да ме издържи. И малко ми беше тегаво, че егото щеше да е счупено, щот вече няма да ми цъфва с розите и да ми казва колко съм яка. Ама се хванах в ръце и си тръгнах. Не болеше. Вероятно това става и с нашите, и с бабини ама понеже си видял, че човека до тебе те е траял 20-30-40-50 години, няма да го зарязваш на стари години, щото ще станеш за резил.

[Deadlock]

анархи,

имам предвид старанието/стремежа да правиш някого щастлив и да бъдеш най-добрата версия на себе си заради него. в началото на връзката това става естествено - заради тръпката да си желан, да покориш, и интереса към човека. като се опитомите, 'лесните' стимули изчезват, и тогава е моментът на истината.. ще искате ли да градите нещо по-дълбоко заедно. много хора могат да ти разтуптят сърцето и разбушуват пеперудките, и сам ти правиш един от тях специален, отнасяйки се така към него. в някои моменти ще трябва да се насилиш.. мисля, че е част от нещата. не искам да противореча/споря, че не отива на темата, споделям мисли^^

[Violenza]

Смисъл старанието за мен е равно на усилие
а в една връзка има ли няк'во усилие, нещо което да ме "кара" да правя нещата едва ли не на сила или по задължение според мен е време за край. Лично мнение ми е, че човек трябва да обича докато не се напъва да го прави, в мига в който трябва да се убеждаваш сутрин рано, че обичаш всичко е заминало.

Но просто не вярвам да не сте го изпитвали - ставаш сутрин поглеждаш настрани и не знаеш какво още правиш с тоя човек, но се мъчиш, опитваш и прочие, лежейки на няк'ви стари спомени и емоции отдавна изтекли в нищета.

Усилието е много различно от задължението. За себе си смятам, че за всичко в живота трябва да полагам усилие, ако искам да си струва. Оставиш ли нещо на самотек, обикновено отива в канавката.
Но под усилие имам предвид това, което правиш за себе си и за човека до теб, за общото ви благо, а не за чувствата.

Аз лично не съм го изпитвала и не мога и да си го представя. Имам толкова остра нетърпимост към хората, че просто не виждам как би могло да ми се случи.



Като една добре прикрита романтичка, абсолютно вярвам във вечната любов. Даже съм срещнала моята такава и всеки ден съм все по-убедена. И далеч не съм от влюбените в любовта, напротив.
Не вярвам, че нещо толкова лично и индивидуално може да бъде категоризирано във времеви рамки. Повечето хора са нещастни не заради липсващата любов в живота им, ами заради самите себе си, по-лесно е обаче да виниш развалената си връзка и чуждите грешки.

И аз имам забележка към формулировката на темата. Има какво да се дискутира, можеше да се зададе със сериозен тон.

[anonymous708973]

Съгласна съм с последните два поста )