
Първоначално написано от
PinkPan7her
Някои нямат.
И малко математика сега.
Майка ми ме е родила на 21.5. Аз сега съм на 21 и не съм дори близо до това да мисля за дете, да кажем, че раждам на 26. Майка ми е на 26+21.5=47.5. Пенсионната възраст в България за жени е 63 години, мисля. Та, я ми кажи... от какъв зор аз ще очаквам от нея да спре да работи, за да ми гледа детето?
За бавачка - ок, бавачка ще е. И тук е въпросът - искаш пенсионерка, която уж е с опит, обаче надали може да насмогне на едно бебе и с която ще водиш спорове, защото все тя ще знае повече, щото "ей колко деца е изгледала". Идея си нямаш за какви идиотщини става въпрос - пристягане на бебето, за да не му се изкривят краката (от което те се кривят още повече), например. Или искаш студентка с енергия и желание да следва инструкции, обаче никакъв опит и с ангажименти в уни, с които трябва да се съобразиш?
Факт е, че е бъгаво, и това е проблем тепърва при нашето поколение, защото масово тук майките ни са ни раждали като студентки. А при нас как ще е? Тъкмо си сменил 1-2 позиции, намерил си нещо, което те устройва, помага ти да се развиеш поне, ако и да не ти носи големите кинти и то ставаш на възраст да раждаш, хубу, раждаш, тва да ти е проблемът, ми после? Много майки предпочитат първите 2 години да си останат при детето, за да развият крехката връзка майка-дете. (Съответно тук се разчита на заплатата на таткото за издържане на цялото семейство, но това е друга тема.) А тия 2 години кой ще те чака? Теоретично не би трябвало да е проблем да ти намерят заместник и ти после да се върнеш и да поемеш нещата, ама практически не се случва така. И тръгваш да си търсиш работа и те питат дали имаш деца - което не би трябвало да те питат всъщност, ама го правят, и като им кажеш, че имаш 2-3-годишно, познай дали ти се кефят.
Говориш глупости просто и не съобразяваш адски много неща.