Тука сам си си отговорил без да искаш. Точно, че науката се крепи на доказателства. Науката няма нищо общо с атеизма, въпреки че атеизма често използва псевдо-научни аргументи. Та, затова не съм атеист - дори самата дума няма смисъл. Атеист не значи човек, който не вярва в бог, а такъв който вярва че няма бог - това са две различни неща. Защо примерно няма дума за хора които не играят голф? Защо не си правят сбирки и конференции? Защото на никой не му пука дали играеш голф или не. Но понеже религиозните хора имат лошия навик да си натрапват заблудите, то възникването на анти-религиозно движение е логично. Само че хората, които по принцип са готови да се "сражават" за или против което и да е обществено-политическо движение, са същите които пълнят площадите в Мека и Ватикана. В това няма нищо научно и нищо свързано с доказателства. Всъщност доказателство против съществуването на бог няма, ако естествено започнем с най-общата дефиниция за бог - а именно че той е създателя на света. Науката няма как да докаже това, тя не се и интересува да го докаже. Науката работи с факти, както и с теории и хипотези, които да обяснят тези факти, естествено след проверката им експериментално. Никой човек, които се занимава сериозно с наука, не може да си позволи да вярва в каквото и да е. Може да има основателни предположения, но във всяко време трябва е готов да ги отхвърли, ако се появат нови, противоречащи данни. Основателно предположение е че няма бог, поради две причини - първата е един принцип, познат като "Бръснача на Окам'', които твърди че не трябва излишно да се умножават същностите. Тоест, в случая с бог примерно, да приемем че бог е просто създател и нищо повече. Ако добавим към дефиницията на бог, че той примерно обича хората, това е статистически по-малко вероятно да бъде истина, отколкото ако приемем че бог е просто създател. И така, всяка допълнителна същност, която придаваш на бог, го прави все по-малко и по-малко вероятен, понеже дори и първоначалната, най-простата дефиниция за бог (като създател) е недоказуема. Тоест, всяко излишно предположение, което правиш, води до по-малка вероятност на което и да обяснение, за каквото и да е. Естествено този принцип е само насочващ и приблизителен. Той съвсем не изключва възможността, твоя или който и да е бог, да е истински. Другата причина за основателно предположение че бог не съществува е психологията, която дава обяснение защо хората имат нужда от бог и вяра изобщо - процесът е чисто психологически и няма нищо свръхестествено в него. Няма да навлизам в подробности.
Така че, не, не съм атеист и не вярвам в науката, не ми се и налага. Въпросите за доказване или отричане на бог ми изглеждат смешни и несъстоятелни, също както и представителите от двете страни. Но пък ми е забавно да ви гледам как се пънкате да ме опровергавате.