
Първоначално написано от
analgin
Чувствам се страшно смазана психически ей така сякаш просто нямам сили да си поема въздух докрай, иска ми се да отида някъде за няколко дни в градче, където не познавам никого и просто да се скрия от всичко и да не мисля за случващото се и за случилото се, като да изчезнеш в черна кутия , където нито виждаш, нито те виждат.. но няма как да стане като нямам повече от един почивен ден, който като цяло се радвам, че е един, защото ако не работя се чувствам още по-зле. Случи се така, че за няколко часа научих всичко, подредих пъзел, който ми се струваше страшно труден и всичко си пасваше идеално, всеки човек, всяка ситуация, кой кога къде и с кого е бил , боли ме и ми е гадно от това и се чувствам слаба, че съм потънала толкова във всичко , но съм била страшно заблудена и ако съм отделила последните 5 месеца за да се опитвам да оправям една достатъчно счупена връзка, за което счупване и аз имам вина, но все пак съм опитвала да оправя по един или друг начин, защото обичам достатъчно човека, че да ми пука за чувствата му и за него, разбрах, че другият човек просто си е движел всичко паралелно и дори сега, когато попитах и той имаше добрата воля да ми признае частично какво се е случило на последната им среща, която е било общото им празнуване на нг , го изопачи по такъв начин, че аз трябва да бъда благодарна,че изобщо ми е казал, защото не ми е длъжен и да съм благодарна, че не имал сексуален контакт с нея, но за целувки и други романтични жестове и дума не се спомен. Най-нагло ми каза,че дори ме е предупредил, че ще бъде с нея като беше споменал, че ще е с няколко души, на които знам само имената, пък аз трябвало да се сетя, че са в обща компания и е нормално и тя да бъде там. Преди празника дойде до дома ми и нежно ми пожела приятен празник със семейството ми,писахме си почти цяла вечер, просто адски лицемерно и гнусно като постъпка. Страшно е дълго и мога да изпиша потресаващо много по темата, но няма смисъл,предполагам , че изглежда страшно безумно и тъпо като ситуация отстрани и че аз съм си виновна. Просто търся начин мислите и спомените ми да не ми ебават майката на психиката денонощно. Не мога да повярвам, че човекът, който ми е казвал, че ме обича повече от всичко и че никога не е изпитвал толкова силни чувства към някого и всичко, вярвам му, че тогава може и да е било така, но не мога да повярвам, че този човек постъпи по възможно най-гнусният начин, като размени местата ни, все едно съм му любовница, с която се вижда рядко по една или друга причина и момичето , с което се запозна непосредствено след като се разделихме и запълваше времето си с нея цяло лято за да не му е толкова гадно, че е останал сам и че когато сме подновили отношенията си преди 5 месеца с него, той е приключил с нея и не иска да има каквито и да е романтични отношения повече, защото ме обичал все още... то това е било просто една тъпа лъжа, на която съм се вързала и всъщност тя е човекът с него на всички празници и сред приятелите му на всякакви чести излизания, гостита , по клубове с общите им компании и тн., а мен ме скрива от всичко това и изопачава, че не заслужавам каквото и да било отношение, че приятелите му знаели , че не го обичам и че не сме вече заедно и че щом не го каня на някой празник или да излезем е нормално да бъде с нея, която винаги го търси и иска и оценява. Супер тъпо ми, е че успява да ме манипулира да му вярвам и да извърта нещата, че той никога не е виновен и че всеки негов избор е продиктуван от моите действия спрямо него.Вече нищо няма смисъл,знам, че със сигурност не бива да позволявам повече хората да се подиграват с мен и да ме манипулират и най-вече да им вярвам, до тук бях с вярата.
Най-прекрасният и красив чист момент от деня ми са първите 10 секунди след като се събудя и не помня нищо просто празно платно, което за секунди се изрисува с всичко гнусно. Хората са гадни, а тези , които обичаш могат да бъдат още по-гадни.
Как се чувствате? Зле, край.
Извинявам се, че е толкова дълго просто имах нужда да го излея цялото,но без да спамя с излишни теми.