С теб си приличаме адски много, и аз съм голям карък..Едно ще ти кажа - с времето се свиква.Някак се приспособяваш да се справяш сам,изграждаш навици да си адски самостоятелен и до някъде си добре...От друга страна пък, ще има моменти, в които ще се чувстваш доста "самотна", ей така за ден или по-малко..Ще се чудиш защо при теб не се получава (както сега) и после пак ще минава..И ако има едно нещо, което съм осъзнал след всички неуспехи в тази т.н "любов", е че ако се налага да се раздаваш като луд и да се доказваш, за да имаш някого, то това не е любов, а чист мазохизъм.
П.С - Сетих се за една песничка,май беше на Бате Сашо (доста стара) " По некой път ми става мъчно като гледам влюбени..Все едно съм в сериала "Изгубени" "