Окей ли е да се смея на такъв тип снимки.

[Pitancho]

,,Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте'' съветва ап. Павел. Както казах, за да изпиташ някои неща, дали са добри, не е необходимо да се навираш в калта. Бог е Свят и Неговото име се произнася с благоговение. Това е 3та от 10те заповеди - да не го споменаваш дори напразно, камо ли да си правиш гавра с него. Но духовната чистота ти е абсолютно непозната и дори теоретично неприемливо като категория. Как тогава ще разбереш радостта от това да живееш, пазейки духовна чистота, да се усетиш ,,изкъпан''? Никак, хеле пък като съзнателно караш наопаки. Аз съм гледал животни, свиквал съм с миризмата им, но не съм забравял, че като изляза навън аз и да не усещам, че съм се омирисал на обор, другите го усещат. Ти обаче хем не се усещаш, хем и не допускаш,, че вониш. Може би защото този тип чистота ти е непозната и подобно сетиво ако и да си имал в зачатък си го затлачил и отрекъл напълно. И затова не осъзнаваш инвалидното си състояние.
Аналогично можеш да си слагаш на очите какво ли не и да ги дразниш с какво ли не, за да прекрачиш границите и да видиш звезди посред бял ден или да изпиташ кефа от кокаин върху тях, но с това просто си съсипваш необратимо зрението. Гледах картини на художник, който нарочно рисувал под въздействието на десетина различни наркотици, като под въздействшието на всеки рисувал по една картина. Само че ако за мен е важно да живея в реалността, всичките тези изкривени нейни отражения за мен нямат ценност. Нали се сещаш, че ако си добър художник , нямаш нужда от подобна стимулация. Не искам да се хващаш за думите, субективната интерпретация е важна в изкуството, но аналогията ми е в друга посока.
А в християнството за автентичното му лично преживяване е важно да живееш в съгласие с Божиите заповеди. Извън това то е невъзможно и даже неразбираемо.

[DoctorSatan666]

,,Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте'' съветва ап. Павел

Едно е да изпитваш, друго е да мислиш и трето да осъзнаваш, но явно не си стигнал нивото при което да правиш разликата. Тъй като именно тия дето изпитват и преживяват, виждат себе си спрямо себе си и себе си спрямо света като реактиви, а не проактиви. За тях света и те самите се проектират върху тях, а не те върху света и самите себе си.

Както казах, за да изпиташ някои неща, дали са добри, не е необходимо да се навираш в калта.

Необходимо е обаче да се навреш в калта за да разбереш че няма кал, и всичко може да бъде кал или хубава пръстчица, според това колко си нагазил и колко далече искаш да стигнеш. А не ли тъкмо тия дето газят най-дълбоко в калта имат най-силни крака? О да, забравих, вашата религия е любов към слабостта, а не силата...И сега сигурно ще тръгнеш да ме убеждаваш колко сила имало във вашата слабост. Е, мога да се надявам единствено ще социалния дарвинизъм ще си каже думата рано или късно.

Но духовната чистота ти е абсолютно непозната и дори теоретично неприемливо като категория. Как тогава ще разбереш радостта от това да живееш, пазейки духовна чистота, да се усетиш ,,изкъпан''?

Никак, защото нямам потребност от такива инфантилни "радости"(дори самата дума намеква за инфантилност). Аз се радвам на всичко, но най се радвам на калта, защото както казах от нея се раждат най-силните крака. А към такива като вас, дето си пестите силите по павирани пътища, изпитвам само погнуса. Гнусно е защото и ти се ръководиш несъзнателно от същия принцип - от волята си за власт, но не осъзнаваш че най-големия стимулатор на тая воля са тъкмо препятствията и неволите, онази дива хаотична бездна от която се ражда всеки стремеж за ред, добродетел и разум.

Аз съм гледал животни, свиквал съм с миризмата им, но не съм забравял, че като изляза навън аз и да не усещам, че съм се омирисал на обор, другите го усещат. Ти обаче хем не се усещаш, хем и не допускаш,, че вониш.

'
Допускам и знам, и съм доста внимателен в това, което споделям. Тук обаче не ми се налага да го правя, защото шансът моята воля по някакъв начин да зависи от теб е доста малък.