Вчера бе денят във който след толкова дълго време най-после се реших да разкрия чувствата си пред момичето от което се нуждая. Направих го чрез лист хартия на който си излях душата и който и дадох лично. Тя започна да го чете, но аз си тръгнах, като вървях пред нея много бавно...не знам дали изобщо го е прочела докрай, не знам дали изобщо ще получа някякъв отговор, само знам че не съм мигнал и не искам нищо освен да бъде тук с мен, искам да вплета пръсти в нейните, искам да ми каже че ще остане до мен, защото само ако бъда с нея ще се чувствам жив.

Но това няма да се случи, боли сякаш умираш.