Здравейте,
Аз съм просто младеж, който попадна на средата на драма като от телевизията и бих искал да споделя и да поискам съвет. Наскоро приятелката ми, която много обичам и сме заедно от няколко години, бе изнасилена... и то не от кой да е а ми неин уж "приятел", за когото я бях предупредил да се пази, но уви не ме послуша изобщо... което е още по-лошо е че живеем на голямо разстояние, защото учим във различни градове и по същество сме никак заможни студенти, без много близки или роднини... След като ми каза какво е станало, аз бях раздвоен между 2 неща - първото, че тя бе поддържала контакт въпреки предупрежденията ми и от една страна си е виновна сама... от друга все още я обичам много и мисълта какво е направило нищожеството ме изпраща в ярост. Не можах да разбера защо не се е обадила в полицията директно... или не го е наръгала с първото нещо което и попадне... аз бих постъпил така... Но очевидно тя планира да го остави да се измъкне безнаказано, от страх да не се разчуе, защото нямало да може да понесе нещата придружаващи случая, а и както споменах, студенти сме, пари за адвокати нямаме и двамата... и като не издържа повече, щяла да отнеме собствения си живот... Това което ме шокира е че ми каза че не мрази дадения човек... а от начина по който говорихме за "да си получи заслуженото", би го оставила да му се размине напълно, за да не си усложни самата тя живота... Заради въпросния тип сме имали не един скандал, но тя никога не послуша мен и винаги казваше че не го познавам, е да ама кой беше прав накрая че е боклук, като не е заслепен от мили очи... Поради смесицата на горното се разделих с нея, и ще остана така докато не мога да измисля сам за себе си какво чуствам... Оставете че съм наранен... вбесява ме че и тя е, но уви не иска никакво възмездие... Нищожеството и е отнело достойнството, контрола, спокойния сън, защото не мигва с дни, а като следствие и мен, но тя все пак избира да не направи нищо... аз бих убил на нейно място, според мен е в правото си при самозащита, на мое обаче не мисля, защото ще съсипе както моя живот, така и нейния още повече... Не мисля че мога да съм с някого, който разсъждава за живота, добро,лошо и справедливост по този начин, но както споменах, още я обичам лудо, и всичко това поражда смесица от мисли и чуства, за които нямам еднозначен отговор... Тя ми каза че още е моя и ще чака и ще се надява да мога да разреша мислите и чуствата, така че един ден да сме заедно отново... Не мога обаче да направя нищо от което смятам за редно - ако кажа нещо и посоча с пръст, губя нея и то може би най-буквално и финално, достатъчно лоши неща има тя в живота си и не се съмнявам че би обмислила самоубийство... Ако не направя нищо от което смятам за редно и обърна око, не мога да живея със себе си и това което вярвам и чуствам... А ако поема нещата в свои ръце, тоест саморазправа, бих обрекъл и себе си...

Благодаря на всеки един който е прочел този обемист текст до тук. Бих се радвал на мнения и помощ.