За просяците и парите

[divergent]

По улиците понякога оставям пари на музикантите, защото те все пак правят нещо, за да си изкарат поне за хляб, не са просяци. Циганите, които направо ти забиват чашката за стотинки в лицето нищо не са получили от мен, малките деца също, заради нахалството си. Възмутена съм и от майките, които разнасят бебетата си по цял ден, за да будят съжаление у по-мекушавите и да изкарат повече. Редовно виждам най-често срещаните просяци от центъра с цигари и алкохол, иначе ти се молят за десет стотинки за хляб, а като ги подминеш те кълнат. Ако пък им купиш хляба, за който просят, пак не са доволни. Към просяците считам даже тези, които обикалят със снимките на дечица, уж нуждаещи се от животоспасяващи операции. За една баба знам, че вече над 15 години разнася снимката на болното бебе... А за онези с картичките с децата май съм казвала колко са упълномощени да събират средства. При тях най-наглото е, че обикалят и училищата, за да взимат пари от децата. Това си е чисто престъпление, но тук може би са виновни директорите на учебните заведения, които позволяват допускането на такива лица в сградата.
Да се върнем пак на циганите. От време на време в центъра на Пазарджик се вясва един, дето го играе треперещ, куцащ, сакат и прочие. Същия актьор го засякох в един автобус в Пловдив, слезе на една спирка и си продължи пеша съвсем нормално. Има и едни други, те не говорят, само обикалят с едни табелки и веднъж тръгнаха да обикалят в ресторанта. Един човек им каза, че няма да им даде пари, но да седнат някъде, за да им плати обяда. Много добра постъпка беше, но аз си признавам, че не бих го направила.

Между другото малко ме съмняват и глухонемите, продаващи запалки и химикалки. За тях какво ще кажете?

[zombolovesu]

На цигани никога не давам. Във Варна има един, който изглежда около 60 годишен, проси на един светофар в Левски. Случваше ми се често да го виждам и ми ставаше много жално, защото е с бастун и едвам ходи, обаче какво стана... Както изглежда, че много го боли крака и се подпира на бастуна си, по едно време нямаше никакви коли на булеварда и си подпря бастунчето на светофара, започна да върви все едно нищо му е нямало преди това. Отиде до един магазин, купи си цигари и биричка и седна на една пейка. Направо онемях! На малки циганчета също не давам! Давам само на музиканти по центъра и то само на някои. Например има едно русо момиче с малко куче, което свири на цигулка, нея като я видя, винаги и давам, а веднъж имаше някакъв човек, който свиреше много хубаво на китара и ми подари балон. По-приятно ми е да дам на такива хора, които са позитивно настроени. Има един дядка, който пее народни песни на центъра, ми да хубави са, ама винаги слага ръцете на уста и не му давам пари. Едно съветче от мен, като паркирате колата си и някой циганин дойде да ви напътства - дайте му там някакви стотинки, защото после да не си познаете колата...

[tori]

Вчера точно в един ресторант един уж глух дойде с химикалки в ресторянта, ктдето обядвах. Едното момче вика "Е, нямам дребни, само 20 лева имам..." и оня както е глух, вади 2 х 5 да върне. Естествено, че е прочел по устните, как?! Айде, тъпотии...

[zombolovesu]

Вчера точно в един ресторант един уж глух дойде с химикалки в ресторянта, ктдето обядвах. Едното момче вика "Е, нямам дребни, само 20 лева имам..." и оня както е глух, вади 2 х 5 да върне. Естествено, че е прочел по устните, как?! Айде, тъпотии...

Аз на тези в ресторантите изобщо не вярвам

[an7raks]

Едно съветче от мен, като паркирате колата си и някой циганин дойде да ви напътства - дайте му там някакви стотинки, защото после да не си познаете колата...

...или му счупете краката... ефекта е същия.

[YoungBloodZ]

...или му счупете краката... ефекта е същия.

най-добре врата!

[xoxi]

Пари на просяци не давам, въпреки, че понякога будят съжаление в мен.
Хората, на които помагам и давам пари, са тези, които не искат, не молят и не настояват за тях. И повечето пъти се чувстват неудобно, когато им помогнеш.
Преди известно време на касата в Била пред мен имаше един много раздърпан дядо. Беше си купил хляб, един-два домата и бучка сирене. Не помня кое от тези неща беше с отстъпка, ако имаш Била карта, но дядото тая подробност не я беше забелязал, само сумата беше видял. Момичето на касата, след като преброи шепата стотинки, които той й даде, му каза, че не му достигат пари, нещо от сорта на 50-60 ст. беше. Човекът се притесни и каза, че ще върне доматите. Аз подадох на момичето моята карта, казах й да маркира и моите продукти (салата някаква си бях взела, плодове и мляко) към неговата сметка, платих всичко накуп и му казах да прибира всичко в торбичката си, да си прибере стотинките и му пожелах приятен ден, а аз се върнах да си взема отново нещата, за които бях дошла. Дядото едва ме пусна да се върна, благодареше ми и ме молеше да му взема поне стотинките, защото му е неудобно. Повтаряше ми, че не е просяк и може да изкара с хляба и сиренето до пенсия. Имам и още много такива случки. Пари съм давала и на една баба, която продаваше книгите от библиотеката си за някакви стотинки и можеше да направи кратко резюме на всяка книга. Каза ми, че обича да чете и преди си е купувала много книги, но сега пенсията не й стига да си плаща всички сметки и да си купува лекарства, затова й се налага да продава, каквото може.
Предпочитам да си дам парите на такива хора, отколкото на такива, които най-нагло те гледат в очите и ти обясняват, че имаш пари и нищо няма да ти стане да им дадеш лев-два.
Съвсем скоро имах среща с такъв индивид. И казвам индивид, защото не разбрах момче или момиче беше. Високо, кльощаво, кожата му беше почти прозрачна, под очите имаше големи кръгове... и като цяло изглеждаше плашещо. Не знам към какви наркотици беше пристрастено, не желая и да разбирам. Тъкмо си тръгвах от работа, когато ме пресрещна и ми бутна пред лицето снимка на малко момиченце. Избеляла, скъсана снимка, които имам чувството, че съм виждала и преди години, пак носена от такива събирачи на дарения. Каза ми, че събира пари за операция на детето и усетих, че едва се сдържа да не ме напсува, когато му казах, че пари няма да му дам, ако не ми покаже извлечение от банкова сметка, към която се превеждат парите.

[YoungBloodZ]

Пари на просяци не давам, въпреки, че понякога будят съжаление в мен.
Хората, на които помагам и давам пари, са тези, които не искат, не молят и не настояват за тях. И повечето пъти се чувстват неудобно, когато им помогнеш.
Преди известно време на касата в Била пред мен имаше един много раздърпан дядо. Беше си купил хляб, един-два домата и бучка сирене. Не помня кое от тези неща беше с отстъпка, ако имаш Била карта, но дядото тая подробност не я беше забелязал, само сумата беше видял. Момичето на касата, след като преброи шепата стотинки, които той й даде, му каза, че не му достигат пари, нещо от сорта на 50-60 ст. беше. Човекът се притесни и каза, че ще върне доматите. Аз подадох на момичето моята карта, казах й да маркира и моите продукти (салата някаква си бях взела, плодове и мляко) към неговата сметка, платих всичко накуп и му казах да прибира всичко в торбичката си, да си прибере стотинките и му пожелах приятен ден, а аз се върнах да си взема отново нещата, за които бях дошла. Дядото едва ме пусна да се върна, благодареше ми и ме молеше да му взема поне стотинките, защото му е неудобно. Повтаряше ми, че не е просяк и може да изкара с хляба и сиренето до пенсия. Имам и още много такива случки. Пари съм давала и на една баба, която продаваше книгите от библиотеката си за някакви стотинки и можеше да направи кратко резюме на всяка книга. Каза ми, че обича да чете и преди си е купувала много книги, но сега пенсията не й стига да си плаща всички сметки и да си купува лекарства, затова й се налага да продава, каквото може.
Предпочитам да си дам парите на такива хора, отколкото на такива, които най-нагло те гледат в очите и ти обясняват, че имаш пари и нищо няма да ти стане да им дадеш лев-два.
Съвсем скоро имах среща с такъв индивид. И казвам индивид, защото не разбрах момче или момиче беше. Високо, кльощаво, кожата му беше почти прозрачна, под очите имаше големи кръгове... и като цяло изглеждаше плашещо. Не знам към какви наркотици беше пристрастено, не желая и да разбирам. Тъкмо си тръгвах от работа, когато ме пресрещна и ми бутна пред лицето снимка на малко момиченце. Избеляла, скъсана снимка, които имам чувството, че съм виждала и преди години, пак носена от такива събирачи на дарения. Каза ми, че събира пари за операция на детето и усетих, че едва се сдържа да не ме напсува, когато му казах, че пари няма да му дам, ако не ми покаже извлечение от банкова сметка, към която се превеждат парите.

евала за постъпката в Билата!

[tori]

А, да! Евала за случката в Била! И за тая с бабата и книгите.

[jghgh]

Xoxi, браво, така се прави, и това са хората, които истински заслужават.

[Naive]

Ох, какво видях онзи ден, явно е нова мода - един човек, прегърнал кученце, седеше на Витошка с надпис, че кученцето му се нуждае от помощ. Абе, жалка картинка, така ме хвана яд.

[solo_]

Ох, какво видях онзи ден, явно е нова мода - един човек, прегърнал кученце, седеше на Витошка с надпис, че кученцето му се нуждае от помощ. Абе, жалка картинка, така ме хвана яд.

Това е от много години...

[Seattle]

Не давам. Кунфузно ми е всеки път като видя такива хора, но като не знам каде ми отиват парите... не давам. Аз съм от тези хора които мислят с главата а не със сърцето, което си има добри и лоши страни. Понякога се чувствам като супер игоист че не давам, въпреки че имам повече от колкото ми тряват а е хубаво да се помага.

Давал съм на музиканти щото има някой дето ме радват. Най вече стотинки и то за да не ми пречат в джоба, но стотинките не ги смятам за кой знае какви пари.

[an7raks]

Вчера пред лидъла в студентски една баба стоеше и искаше пари за лекарства уж 5-6лв не й достигали... На влизане в магазина имах само някакви стотинки/под лев/, другото ми бяха едри пари и й дадох само тях, щото не мога да си позволя 50лв да й дам, а тя ми вика "Левчета няма ли?". Подразни ме малко, че изнаглява, но на излизане вече бях развалил и й викам "Айде да те водя до аптеката да ти вземем лекарства!" /има аптека на 50-тина метра и то в моята посока/, при което жената веднага тръгна без да се пазари, но по пътя продължаваше да спира хора да иска пари, въпреки че многократно й казвах да не иска, щото ще й дам, ако става въпрос за 5-6лв... Както и да е, стигнахме до аптеката и реших, че щом дойде до тук без да се пазари, явно не лъже и няма смисъл да я излагам като влизам с нея вътре да й давам пари. Дадох и 10лв пред входа на аптеката и тръгнах да си ходя, но след няколко метра се обърнах за нещо и я видях, че иска пари от някаква жена... Не ми се занимаваше да се връщам да се разправям, щото жената беше на годините на моите баба и дядо и просто ми беше неудобно. Не съм очаквал просто, че някой на тея години може да лъже за такова нещо. Жива и здрава да е, де, така или иначе вероятно не е от хубаво да го прави, но пак е гадно, че лъже.

[M****]

As I said before: на хора, срещнати на улицата, пари (и то главно монети до лев) давам рядко - когато оценя искреността на ситуацията. И "да", става ми неудобно всеки път, когато подминавам просяците без да им дам нещо. Но този начин на дарителство не е правилният. Просто не е правилният.

[pandabear]

Винаги давам, да. Тъпо ми е много, като знам, че има някакъв процент шанс въпросният човек да е гладен и аз да се направя на ударена. Веднъж се издразних много на добротата ми, 'щото пред НДК някакъв видимо нормален човек продаваше картички уж, за да помогне на някакво хлапе, което наскоро е загубило родителите си в катастрофа, а то е останало инвалид. Разказа ми всичко точно, показа ми даже снимки на детето...Купих си там 5 картички за по 2.50, пожелах му успех и продължих. След една седмица го срещам въпросния, съвсем случайно в Борисовата, със съвсем различна история за същото дете и пак продава картички...Толкова яд ме хвана...питах го как живее с такава съвест, той явно дори не ме помнеше и не успя да зацепи.
И въпреки т'ва продължавам да давам, когато имам. Абе, наивна панда такава

[Fisherman]

Веднъж се прибирах гладен от упражнение и си поръчах дюнер на Аладин.И там раздърпан дядо гледаше много жално към месото,беше българин.Направиха ми дюнера,тръгнах си,направих 5 крачки и се върнах да му го дам.

Мисля,че напърво място е доброто отношение към хората,когато са в неравностойно положение.Помагал съм доста с каквото мога с пари,храна,физическа работа или знания.
Много хора злоупотребиха с мен,разбира се.

[Ivaaaaa]

Винаги давам, да. Тъпо ми е много, като знам, че има някакъв процент шанс въпросният човек да е гладен и аз да се направя на ударена. Веднъж се издразних много на добротата ми, 'щото пред НДК някакъв видимо нормален човек продаваше картички уж, за да помогне на някакво хлапе, което наскоро е загубило родителите си в катастрофа, а то е останало инвалид. Разказа ми всичко точно, показа ми даже снимки на детето...Купих си там 5 картички за по 2.50, пожелах му успех и продължих. След една седмица го срещам въпросния, съвсем случайно в Борисовата, със съвсем различна история за същото дете и пак продава картички...Толкова яд ме хвана...питах го как живее с такава съвест, той явно дори не ме помнеше и не успя да зацепи.
И въпреки т'ва продължавам да давам, когато имам. Абе, наивна панда такава

Ама толкова си добра.

[pandabear]

пак ли бе, ивке...
започвам да си мисля, че всяка нощ ме сънуваш, късметлийка.

[galaxy29]

аз съм гладен
кога ще ходим на вечеря?

: D

подкрепям присмеха ти, менсънке

[aurissaaaaa]

Мисля,че напърво място е доброто отношение към хората,когато са в неравностойно положение.Помагал съм доста с каквото мога с пари,храна,физическа работа или знания.
Много хора злоупотребиха с мен,разбира се.

ти ще се окажеш някъв свестен бе кво става тука ...

он; и на мен ми се е случвало да помогна с нещо като ми е ставало свидно за някой възрастен човек, но на просещи нямам спомен да съм давал пари.

[Ivaaaaa]

: D

подкрепям присмеха ти, менсънке

Няма присмех. Таргет ми е добротата и милосърдието й. Тя ми е role model-ът.

[Rakshy]

на ива пак ѝ се е доебало :Д

[Ivaaaaa]

Ebem ti ebaneto.

[LoadRunner]

И въпреки т'ва продължавам да давам, когато имам. Абе, наивна панда такава

мисля че имаш нещо което може да ми дадеш
кога и къде да се видим