- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Чувствам се жена!Има ли и други такива подобни хора сред вас?
Здравейте, аз съм на 17 години и мисля, че природата ми е сбъркала пола. Тоест при раждането аз съм определен като момче и всичките ми близки ме знаят като такова, но вътре в себе си аз се чувствам момиче. Не се харесвам като момче. Изглеждам по-различно от другите момчета. Висок съм само 169 см, дребен съм, кожата ми е светла и нежна особено на ръцете. Раменете ми са тесни. Не харесвам да ходя с къса подстртижка като другите момчета и ходя с по-дълга коса. Смятам, че така ми отива повече защото в лицето приличам на момиче и освен това имам необичайна лъскава, черна и чуплива коса. Тук ще си помислите че тялото ми не произвежда достатъчно тестостерон. О, произвежда повече даже повече отколкото на другите момчета. Имам голямо окосмяване по краката, областта на половите органи, задните части и по корема. То беше по-голямо преди, но аз го подстригах с ножица, то стана по-късо, но все още не ми е приятно да съм космат, а баща ми ще ми се кара ако се епилирам или го обръсна, защото според него мъжете не си бръснат космите по тялото.На лицето ми расте голяма брада, която ме дразни и за да нямам ми се налага да се да се бръсна през ден. Достатъчно е само два дни да не се бръсна и цялото ми лице се покрива с голяма брада, която ми стои много грозно.
Чертите ми на характера ми също са женски. Чувствителен съм. Лесно се разстройвам, лесно се разчуствам, проявявам съчувствие, грижовен съм. Когато не става на моята обичам да мрънкам и да хленча. Изразявам емоциите си, а не ги крия в себе си. Когато съм тъжен, гледам тези с които общувам да разберат, че съм тъжен, съответно същото когато съм весел. Имам също забавени реакции. Приятелите ми са само момичета. Момчетата са ми много скучни и ограничени. Интересуват се само от спорт, CS, мотори и други глупости. Тези неща не ме интересуват изобщо. Мразя спорта. Не спортувам изобщо. Сега вече не, но някога когато бяхме по-малки момчетата в училище все мен тормозеха и все мен биеха може би защото съм по-различен от тях. Дълги години се чудих защо нямам приятели и чак на 16 когато се насочих към момичета разбрах, че просто грешката ми е била, че си търся момчета такива. Момчетата са простаци и гадняри, които не могат да общуват. Момичетата са доста по-добри в общуването. Затова все около мен има женска компания. Преди месеци се замислих колко по-хубаво щеше да ми бъде ако се бях родил момиче. Как нямаше да ми расте брада на лицето, как щях да карам с едно ножче 100 години и да си бръсна само подмишниците, вместо на всеки две три седмици да купувам ново, защото старото затъпява. Самото бръснене също е кофти и неприятно занимание, което често е съпроводено с лека остра болка, особено когато разбереш, че ти е затъпяло ножчето и трябва да купиш ново. Налага се да го преживявам почти всеки ден за нямам брада. Също баща ми нямаше да ми натяква, че съм слаб, че не тренирам и как момчетата на моите години тренират много за да са здрави за да ги харесват момичетата. Аз не мога да понасям и най-малкото физическо натоварване. А и аз не искам момичетата да си падат по мен. Само сред тях мога да намеря приятели и само за такива ги имам. Също ако бях момиче щеше да бъде напълно нормално да си правя маникюр, да се гримирам и най-хубавото от всичко да нося рокля. Искам да се хваля наляво надясно с лъскави и шарени нокти, но ако реша да го направя в това тяло баща ми ще ме убие. Освен това тези неща не приети в обществото за мъжете. Роклята за мен е дреха мечта. Къса рокля е много удобна за през лятото и показваща женственост и красота. Дори и на абитуриентския си бал искам да съм с рокля. Не знам в бъдеще как ще заема роля на мъж в живота? Как ще имам връзка с момиче? Яд ме е че не мога да раждам и че единствения начин да имам дете и да му се радвам после е да имам връзка с жена. На всичкото отгоре няма да мога да гарантирам на 100%, че това дете е от мен и ако жена ми реши да ме напусне ще си го вземе. При развод то също отива при майката. Искам да имам свое биологично дете, което си е творение на моя организъм, в него да тече моята кръв, което е прекарало 9 месеца вътре в мен и връзката между нас е много силна. Затова не искам на пук на природата, която ме е създала така да имам деца. А иначе доколкото моята сексуална ориентация и по какво си падам - може да се каже, че съм бисексуален, но по-скоро моята сексуална ориентация е дивак. Не обичам да ме докосват, не обичам да ме прегръщат. Не ми е приятно. А пък да ме целуват да не говорим. Целуването е адски гнусно и никога няма да дам на никого да ме целуне. И момчетата и момичетата са ми симпатични, но аз не се занимавам да си падам нито по едните, нито по другите. Не искам никога да се обвързвам. Никога не съм бил обвързан и само си представям колко би било гадно. Харесва ми да съм свободен. Ако бях жена щях да имам възможността да забременея от случаен донор и да си гледам сама детето без да имам никакви взаимоотношения с никого. Сега няма как, освен да си осиновя дете, което няма да е мое, но може би ще го направя защото нямам друг избор. В сексуален смисъл също щеше да ми е по хубаво да съм момиче. Буквално. Клиторът има два пъти повече нервни окончания от пениса, което подсказва по силен оргазъм и освен това жената има и други ерогенни зони и други начини на стимулация за да свърши. Мечтая си от 11 годишен да правя секс(въпреки, че не обичам да ме докосват си падам по секса и ме влече), но се питам струва ли си. Дали ще бъде по-различно от това да си представям, че го правя и да си докарам по някой оргазъм с ръката. Ако бях жена щях да мога да свърша и по други начини по време на секс, а не само по един единствен, който мога даже и с ръка да си докарам. Освен това невинаги еякулацията е съпроводена с оргазъм или е слаб. На всичкото отгоре една жена може да си намери секс много по-лесно отколкото един мъж дори и да не е много красива. Един мъж колкото и да е красив трябва да положи повече усилия и всичко е въпрос на късмет дали някоя жена ще му пусне. Мъжете се навиват за секс много по-лесно и рядко се случва да откажат. Жените често се случва да не искат да правят секс. Освен това в секса е важно какво мъжа прави за да може да задоволи жената. Дължината на пениса също е важна. Една от мечтите ми е да правя секс но с това тяло моето дали ще си намеря не знам. Лазерните епилации с които ще си махна космите и брадата и те струват даже повече пари и се ходи няколко пъти по етапно. Само едно ходене ще ми излезе 910 лева. Напоследък започнах да харесвам момчета повече отколкото момичета, защото на момичетата мога само да им завиждам, че те са се родили жени и аз не, но не го правя защото завистта е лошо нещо. Да не говорим, че в бъдеще сред моите приятелки ще има и такива момичета, които ще ме харесват и ще искат нещо повече от приятелство от мен а аз ще им казвам какъв дивак съм и че не искам връзка. Ще ги разочаровам и ще им разбивам сърцата. Боже, защо трябваше да се раждам мъж? След като се зададох въпрос започнах да се чудя дали изобщо съм такъв. Възможно е да пък да съм хермафродит. Наскоро четох за случаи които мъже са открили съвсем случайно след преглед че имат вътре в себе си женски полови органи и след изследване на хромозомите им се разбира, че генетичния им пол е жена. Дали е възможно при мен да е така. Дали съм роден с рядко интерсекс състояние и да имам матка и яйчници вътре в себе си. Повечето транссексуални жени са били нормално изглеждащи момчета като останалите но са се чувствали затворени в погрешното тяло. Аз имам съмнения че дори това моето тяло е женско и заради тестостерона, който произвеждат мъжките ми полови жлези е станало брадато, космато и имам телесно разпределение на мазнините като на мъж. Мускулатурата и тя ми е много слаба почти като на момиче. Мисля някой ден да си направя операция за смяна на пола, но това е много скъпо и не знам дали ще се сдобия с парите от някъде. Транссексуалните никак не са на почит в България. Затова оптимизмът ми е да се прегледам и да открия че съм жена и да стана богат някак си. Тогава веднага ще имам оправдание, че си правя маникюр и че говоря в женски род. Ще започна хормонална терапия и с парите ще си направя операция за смяна на пола. Тогава вече ще стана по-нормален. В противен случай ако се окаже, че наистина съм мъж и не успея да направя кариера с пари, защото богат не се става просто така цял живот ще нося тежкото бреме да съм по-различен от другите. Жена в мъжко тяло. Ще проклинам природата, че съм се родил такъв и просто цял живот ей така ще ходя на работа и ще се мечтая и ще се моля на всички богове в следващия си живот да се родя жена. На жените природата им е дала повече и им е спестила толкова много. Повече начини да свършват, по-лесно да намират секс, повече красота на тялото. Не им растат бради, не се бръснат по лицето. Не им се налага да тренират много за да изглеждат добре. Способни са и да раждат. Могат да правят толкова неща, които за мъжете не са приети в обществото за мъже и ако мъже го правят ги изкарват обратни веднага.Вие харесвате ли пола с който сте родени? Има ли сред вас такива като мен, които не харесват тялото и пола си им се ще да се бяха родили от другия пол?
Последно редактирано от Sorrow99 : 11-03-2016 на 06:35
ако се чувстваше мечка
щеше ли да отидеш да живееш в гората
Направо ме отказа да ти чета глупостите с тоя дълъг пост ....
"Интересни" определения за понятието ЖЕНА имаш. Блажени са невежите.
Накратко мисля, че съм транссексуален и усещам тялото си като чужда кожа, която ме ограничава и не се чувствам добре в нея и търся някой друг такъв като мен за да знам, че не съм единствен да разменим контакти и да си пишем. А към другите които не са такива въпроса ми е дали това е временно и дали в бъдеще ще спра да мисля така и ще се приема такъв какъвто съм, какъвто сега не мога?
Съмнявам се. Щом от сега се чувстваш, като жена не смятам, че с времето това ще се промени.
Аз се чувствам идеално в рокля, с токчета, с чанта, с пОтка, с хуууубава дълга коса, маникюр, грим, естествено гладичка и мека кожа... Чувствам се супер, когато спя с и до човека си... Само можеш да завиждаш, че някой ден ще имам мои деца, а не родени от жена. Също е супер да ми отварят вратата, да ми говорят в женски пол, да ми дърпат стола, за да седна... НИКОЙ никога не ми е отказвал секс и връзка. Имам и як задник и яки цици. И съм адски щастлива с тях. <3 Много е яко да си жена. Мъжете само могат да завиждат. <3 Аз съм най-женската жена на света! 100 процентова тупалка-мамасита. <3
А ти... Ти ще си останеш заключен в обора на троловете не-жени.Тъжно е. Ще плача. Чухте ли - ЩЕ ПЛАЧА, ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА И СЪБИРАМ ВНИМАНИЕ! Вече плача.
Направо се отвратих как може да има такива хора
Цени това което си
И като пишеш такива неща във форум какво очакваш?
Да станеш жена?
Има такива хора, но за съжаление нищо не може да се направи за тях е хормонална терапия и операция за смяна на пола след това. Тук в България никак не е на почит да си транс и това е рядко обсъждана тема. Аз съм сега само на 17 и в след години може акъла ми да се промени и да спра да гледам толкова негативно на нещата. Сега просто мога само да споделя мъката си и да се опитам да намеря някой друг такъв в същото или подобно положение.
Вземи пий естроген, ще помогне.
До колкото знам не, но е хубаво да се консултираш с такъв.
нека се изкажа като знаеща по темата лол
тестостерон/естроген не е позволено да се приема в България, ако нямаш навършени 18 години, също и трябва консултация от оторизирано лице (ендокринолог и психиатър, за да се докаже, че си транс, и не, тва не значи, че си психично болен.
и също така започни да говориш с правилните си местоимения, girl
Последно редактирано от kojinshugi : 11-03-2016 на 17:01
Не би ли трябвало да е психолог а не психятър?
психиатъра се занимава с такива случаи, неслучайно психологът се нарича още и психотерапевт
също така трябва да си помислиш сама изключително хубаво относно това, а също и да поработиш добре по мнението върху себе си, защото от това нещо връщане няма, нека не бъде просто "фаза", за да не съжаляваш
иии да, но все пак нека се консултира, не е нещо особено и по темата : D
А кога започна да осъзнаваш, че не се чувстваш добре в кожата си?
Постепенно. Когато бях дете всичко си беше наред. Не ми растеше брада, по тялото ми нямаше и косъм, лицето ми беше гладко и нежно без пъпки. Добре обаче в пети клас се преместих в едно гадно училище, където момчетата забелязаха, че съм по-различен, не като тях. По смирен, по-кротък и започнаха редовно да ме бият в междучасията. В шести клас тялото ми започна да се развива и да се появат косми, да ми излизат пъпки по лицето, гласът ми мутира. Порасна ми мустак. Тогава вече започна да ми става неудобно в тялото ми. В седми клас ми се появиха косми по лицето, което не ми пречеше, но започнаха да стават все по-големи и по-големи. Започнах да ставам все по-косамат. Започнах да имам силна лоша телесна миризма от подмишниците и от между краката, когато се изпотя, която преди пубертета нямах.В осми клас станаха много големи и реших да ги обръсна. Обръснах ги заедно с мустака. След две седмици забелязах, че пак пораснаха, пак ги обръсанх. Първоначално се бръснах на две седмици, но с времето започна по-бързо да ми расте брадата и стана по-голяма. В осми клас ми растяха много пъпки челото, които ме дразнеха и ги мажех все разни разни неща за да се махнат. И така в 9-ти клас вече взе да ми се налага да се бръснах през ден за да нямам брада. Това вече стана много досадно. Ножчетата ми затъпяват на всеки 2-3 седмици и ми се налага да ходя да купувам ново. Януари месец тази година осъзнах, че съм станал от кръста на долу космат като чудовище. От тормоза в онова училище се затворих в себе си и станах антисоциален и не общувах с никого. В осми клас се преместих в друго училище и не ме тормозиха, но вече бях свикнал да съм см и да не говоря с никого и не общувах с другите.До 15 годишен бях с детски акъл и си играх с по-малката си сестра вкъщи и навън по детските площадки. Интересни ми бяха детските игри. На 16 обаче изведнъж много се промених, започнах да общувам със съучениците си и започнах да си търся приятели от другите класове. Когато започнах останах с впечатление, че момчетата не сами интересни и ми е по-лесно и по-приятно с момичета да общувам. Запознах се с едни момичета и започанах всеки ден да ходя при тях си говорим. Станаха ми приятелки. В периода от осми до тогава се бях вманиачил в една компютърна онлайн игра и я играх почти по цял ден, непрекъснато мислех за нея и необръщах внимание на външния си вид. След като ми омръзна и спрях да я играя се вгледа в себе си и ви видях, че късата коса не ми отива, и ,че главата ми прилича на тиква. Реших в бъдеще да си я пусна по-дълга. Видях, че тялото ми до кръста е слабо и с тесни рамене. И така през Януари след като вече ми дотегна да се бръсна и видях колко космат съм станал се замислих след като имам много и само приятелки, което е нетипично за момче се замислих, какво би било ако и аз бях момиче като тях. И на първо място се сетих как нямаше да ми расте брада и как нямаше да имам голямо окосмяване. Как щях да бъда с по-дълга коса, как мога да и правя най-различни прически. Също да си правя маникюр и най-голямата ми мечта, която тайно си мечтаех от малък да нося рокля. Осен това аз съм мно чувствителен по характер и от дъното на душата си мразя спорта. Кожата ми също е чувствитителна и раздразнителна и това прави бръсненето ми още по неприятна и освен това когато с баща ми носим двамата нещо тежко с груба повръхност понеже кожата ми е нй чувствителна на дланите е болезнено изживяване за моите ръце. След това макар и с дискомфорт живях 5 месеца като момче. Когато дойде лятната ваканция и се сетих как ми беше писнало през лятото да ходя с разни тъпи тениски и по-често по долни гащи отдолу . Исках рокля. Хубава синя или черна рокля. Писнало ми беше като се излегна на дивана и да виждам косматите си крака. След това ми хрумна много интересна идея. Понеже имам развито въображение и реших да вляза в кожата на момиче само представяйки си, че съм такова. И когато отидох да прекарам ваканцията при баба си и дядо си още първия ден развихриха въображението. Представих си, че имам хубава дълга коса, нося лъскав синя рокля, нямам брада, нямам никакви косми и кожата на лицето ми е гладка и без пъпки. Представих си също как имам гърди, което ми достави допълнително удовлетворение. Също, че нося сутиен и бикини. Когато излизах да карам колело си представях, че се обличам с женска тениска или потник и женски дънкови шорти. Разбира се си представих, че имам вагина вместо пенис и нямам топки. И така си представях цяло лято без майка ми, баща ми, сестра ми, баба ми и дядо ми да разберат в каква роля се вживявам и без да заподозрат нищо. Говорих в мъжки род за себе си пред тях и в женски когато бях сам или по точно сама. Преди да се бръсна казвай стоп и изключвах въображението си. След като приключа с тая омразна тъпня си казвах старт. Това продължи цяло лято, включително и последните две седмици когато се прибрах в България града. Много по-добре и по леко се чувствах така. След лятото продължих пак, само че вече времето стана студено и си представях, че съм с дълги есенни дрехи. Свикнах с тази кожа. Обсеби ме. Когато обаче учебната година започна обаче все повече неща започнаха да ми напомнят, че съм момче в реалността. Трябваше пред повече хора да говоря в мъжки род а на мен не ми е особено приятно. Баща ми взе пак да ме тормози да вдигам тежести и да правя лицеви опори. Започна да ми пак казва, че трябва да стана як и как момичетата харесват силни и здрави мъже. Друго, което ми каза е, че трябва да си държа изпъната китката, а не отпусната защото иначе приличам на гей. Вчера ми каза, че красотата за мъжа не е от значение
а важно е колко е силен и как трябва да излъчва сила, не слабост. Аз искам да излъчва красота и нежност. Не стига , че се бръсна ами се мъча напразно лицеви опори да правя, при условие, че хич не мога и гири да вдигам. Много гадно. Нещата, които баща ми ми казва ме депресират и ми припомнят, че все още съм момче. Наскоро празнувах и имен ден на име, което вече душевно не ми принадлежи. Мислено се прекръстих с женско. Наскоро останах сама без никой вкъщи и беше супер. Цял ден говорих за себе си в женски род само ноктите не пробвах да си лакирам, някоя беля да не стане, защото до сега никога не съм го правила. Само ден опитах без въображение и ми стана тъжно и отчаяно. Ех да имаше някаква магия - вълшебна пръчка или отвара ,че да се превърна в момиче, че да свършат тия мъки. Ще се почувствам преродена и ще кажа сбогом на гадното бръснене по лицето, грозното окосмяване и тъпия пенис, който го намирам за много неудобен и не практичен полов орган и тъпите топки, които ако ги само леко да се удариш и много боли. Край на говоренето в мъжко род за пред хората. Край на лошата телесна миризма заради хормоните. Сбогом на тестостеронът, който ми съсипа живота. Край на притеснението, че може да си остана девствен за винаги. Но уви магии не съществуват и единствения начин това да стане е да пия естрогени и да премина през операция за смяна на пола. Ще ми трябват много пари, но искам това да направя.
Последно редактирано от Sorrow99 : 11-04-2016 на 11:48