Ужасен проблем..

[speakersn]

Не сме малки да, въпросите:
Възможно ли е някой от компанията ти или самата ти среда да я отблъскват по някакъв начин? - компанията и средата ми са хора предимно интроверти, тихи и спокойни, сравнително интелигентни и с добри обноски. Нямаме парти енимълс от които евентуално да се притеснява, че ще стават великите купони.

Да усеща,че не я приемат/удобряват за твоя половинка(което може и в действителност да е далеч от истината)? Да казвала ми е, че не усеща отношението което иска към себе си.Тук с голямата уговорка пак казвам, че тя е БУКВАЛНО непозната за тях, дори след толкова много години.И и казвам... "Всичко винаги има 2 страни. Ти си красива (наистина е ) и си ми приятелка,а не идваш с мен никъде..какво да си помислят и те .. че не ги харесваш или че си особняк човек.. как искаш някакво свръх топло отношение от хора, с които си на здравей-здрасти,а и хора които и самите те са в голяма степен малко бастуни(в добрият смисъл) в отношението си към жените?"

Да мисли,че нямат общи интереси и да не знае как да се впише? разбирам въпроса, но не смятам, че това е проблем.Напротив катко казах - интелигентни хора с желание за дълбоки разговори, а не глупости и тн.(нещо която и тя иска).

Тя постоянно сякаш убеждава, по скоро себе си отколкото мен, за това си състояние на срам с това, че едва ли не е велика черта на характера и, и само достойни хора допускала до себе си. Често говори по темата с някаква агресия и почти злоба, сякаш като защитна стена, която строи около себе си с цел да не допуска външни хора. Счита почти ВСИЧКО за лично и не желае и да говори дори за ежедневни работи с други хора, за да не разбере някой нещо за нея..

Леле.. като пиша го колко нелепо звучи всичко...

[LadyTerrible]

Леле.. като пиша го колко нелепо звучи всичко...

...Сега като си прочетеш какво написа,предполагам си даваш по-точна сметка за случващото се.Не познавам нито теб,нито момичето.Ти знаеш най-добре.На мен не ми изглежда като да има голяма надежда за промяна от само себе си при нея.Напомня ми за една позната страшно много...тя сама отблъсква хората от себе си и после го оправдава с всякакви средства.Винаги съм смятала,че подобен проблем идва от страховете дали ще бъдеш приет/харесван от околните и за да избегнеш да бъдеш отблъснат,ти го правиш пръв...Затворен кръг е.Личностен проблем.Ако беше чак толкова сигурна в себе си,чертите на характера и дойстойнствата си,дали щеше да постъпва така или просто нямаше й пука,нямаше да се страхува,защото тя сама се оценява и това е най-важното за нея?