Православие

[Zlennox]

"Социализма и либерализма имат един баща и това е прогресът. Приемат за идея не абсолютната истина на Твореца, а създаването чрез човешкия ум на съвършено общество в бъдеще, което засега никой не е създал (и никога няма да създаде!)." - Достоевски

Не беше ли Достоевски който твърдеше в братя Карамазови че моралното благосъстояние е субективно: ако няма бог, човек няма морални стойности? + че секуларизма не е валиден метод на управление... тоест църквата да е главното функциониращо тяло в държавата, с църковни съдилища и т.н. а не обратното? Как мислиш това би се изиграло в реалност?

Ако приемем че социализма е дефакто форма на атеизм какво те кара да мислиш че невярващия има деградирали морални стойности? Та прогреса не е ли хубаво нещо?

[Грозния]

...какво те кара да мислиш че невярващия има деградирали морални стойности?

Отговорът на въпроса ти е в самия него . Все едно да питаш "какво те кара да мислиш, че дървото не е желязо?" !

[Alucard666]

Няма прогрес, има само промяна.

Отговорът на въпроса ти е в самия него . Все едно да питаш "какво те кара да мислиш, че дървото не е желязо?" !

Ако под вярващ се има предвид конкретно религиозния вярващ, то не - невярващите също могат да имат недеградирали морални ценности и това е защото ако не вярват в бог, то вярват в нещо друго. Вярата е фундаментален принцип на всяко себеизживяващо се като недостатъчно, през своя модел и перспектива, съзнание и това се отнася не само за религиозното съзнание. За да се поддържа някаква форма на "Аз", то тя неминуемо преминава през убеждението че тоя модел е истина (а не просто нейно отражение), следователно и самия вярващ се чувства истински по силата на своята "истина" или модел. Нещо подобно на това както при сънуване човек се идентифицира със съдържанието на своя сън и за да сънува, сънуваното се приема за реалност. С други думи, необходимостта нещо да е реално, без значение дали е в ума на религозно вярващ, или на сънуващия, докато спи, или да речем на един шизофреник , винаги се съпътства от някаква вътрешна необходимост, която намира свои отдушник в "реалност" извън индивида, защото само така може да се реализира някаква завършеност и синтеза между сън и сънуващ, между "АЗ" и всичко останало, между модел и моделиращ. Същото може да се изведе и от факта че Егото е реагиращ агент - то се нуждае от нещо на което да реагира защото само така може да изживява своята реакция като истинска, а оттам и самото себе си като истинско. И когато тая нужда е особено силна, Егото може да си фантазира дразнител. Примери за това могат да се открият в изобилие в ежедневието . Веднъж наблюдавах една моя съученичка която се беше разделила з гаджето си и се беше изнервила максимално. Аз си говорех с един приятел и бяхме на около 5 метра от нея. Моя приятел се изсмя силно на нещо, не си спомням на какво, но нямаше нищо общо с момичето. Та това момиче си помисли че той се смее на нея и тръгна да го бие. Дори и аз отнесох един шамар, докато се опитвах да я успокоя.

Сънуващия не може да сънува без съдържанието на съня му да се възприема като нещо реално случващо се - в противен случай няма смисъл да се сънува изобщо. По същия начин, идеята за ясно дефинирана неделима същност наречена "АЗ" е немислима без ясно дефинирана "реалност", където тая същност може да се реализира. За всеки който е запознат с илюзорния характер на Егото, тая "външна реалност" престава да съществува като такава, защото тя никога не може да бъде изчистено от всякакъв субективизъм битие. Тя става една само условно делима същност, която винаги е обратно проследима и неизменно свързана със създателя на тая същност - "Аз"-а. А оттук, всяка идея за обективен морал е просто "врата в полето"
Така че, да, не е възможно човек да има морални ценности без да е вярващ, под една или друга форма. Но това не означава че невярващия не може да бъде морален(в действията си), макар и тая моралност той да проявява само в рамките на обществени ситуации, без сам да я вярва или несъзнателно да и се подчинява. За невярващия моралът е детска игра - той може свободно да променя правилата й, без никога да я взима на сериозно. При всички случаи моралът постановява че за всяка ситуация има правилен подход, а за човек, на който му е ясен субективизма във всеки подход и това че няма изначално постановен вселенски принцип за правилност, това отпада.

[defender]

Ако приемем че социализма е дефакто форма на атеизм какво те кара да мислиш че невярващия има деградирали морални стойности? Та прогреса не е ли хубаво нещо?

1. Мисля, че по своята същност движещата сила на прогреса е невротична.
2. Мисля, че прогреса е болестна реакция на вечно незадоволени люде (прогресисти), които под предлог на своя прогрес, често паразитират и притесняват хората, които искат да си живеят спокойно и са си доволни.
3. Мисля, че крайната цел на прогреса е утопична.