Здравей , Мими. Знам как се чувстваш. Аз съм минала през същото. Вече съм голяма , на 25 години съм , но белегът и спомените от гадното и държание още ми тежат. Не знам как да ти помогна , понеже не познавам мащехата ти , и нямам идея как би реагирала тя. Аз със моята бях цял живот в лоши отношения. В моментите , когато се държеше мило си мислех , че просто се преструва , за да стана уязвима и да ми нанесе следващия удар. Беше ужасно. Една вечер ме нападна , заради по малката ми сестра. Естествено нейна , биологична дъщеря. Със сестра ми се спречквахме много често , но главно заради напрежението , създадено от мащехата ми. Настройваше сестра ми срещу мен. Бяхме се скарали за нещо , не помня и аз за какво. Седнахме да вечеряме , но сестра ми не спря да се заяжда. Подразних се много и се развиках , да млъкне. След което мащехата ми , се развика от съседната стая , заплашвайки ме. Ядосах се , станах , взех си чинията и я оставих в мивката. Заявих , че нямам желание да се храня на една маса с подобно семейство. Баща ми през цялото време стоя безучастно. След минута , две мащехата ми връхлетя в кухнята , крещейки , и ругаейки ме. Посегна към мен , но не успя да ме удари. Хвана ме за яката на горнището с едната си ръка , а с другата ме блъскаше в хладилника. Отново посегна , да ме удари , но аз и се опълчих. Вдигнах ръка срещу нея. В този момент баща ми застана между мен и нея , и се развика. След тази случка мащехата ми не ми говореше 2 месеца. Но тъй като и аз не желаех , да общувам с нея , това не ми пречеше. След два месеца , когато ми проговори , не вярвах че е възможно , да е толкова мила. Знаех , че има нещо. Точно след седмица си показа рогата. Нахока ме и ме удари , защото съм си разменила дреха със приятелка. Дреха за която тя не е давала пари. Излязох с трясък за училище , обадих се на баща ми и му казах , че като се прибера си събирам багажа и отивам , да живея при баба на село. Той ми се опълчи , естествено. Но проведох разговор с него , иму обясних , че със или без неговата помощ , аз ще стигна до селото ми. Така се оттървах от нея , но не съвсем. Не спираше , да ми се меси в живота. Поне не , докато не отказа баща ми от мен. Спря да ми се обажда , да иска да се видим. Баща ми спря , да се интересува от мен. Та мила , не знам как да те посъветвам. Разказах ти всичко това , за да придобиеш някаква идея. Може би , ще ти помогне историята ми. Според мен , единственият начин е да и се опълчиш , и да и покажеш , че не си сополивата пикла , за която те мисли.