За или против изневярата?

[tori]

За съм - обичам да си убивам хора за кефа.

По принцип не бих простила, но много зависи от ситуацията. В различните връзки има различни важни фактори, които трябва да се вземат предвид, така че гледам да не съм много сигурна какво и как, защото винаги има възможност и да не съм права. Не разбирам защо питаш за момента, в който имам деца и съм омъжена - какво, кат проимам деца, ще ми опадат ръцете и някой ще ми вземе кетапа за работа ли?! Гладна няма да умра, пк ако ще и гъза си да скъсам от работа и търсене на варианти.
Дали бих си признала. Веднъж ми се случи да имам чувства/мисли спрямо друг, което си е чиста проба изневяра по моите критерии, но не си признах на раздяла. Прецених, че достатъчно ще го нараня и само зарязвайки го, така че сметнах за ненужно въпросния да знае какво се случва в главата ми и защо.
Изневярата не е само избор или грешка, тя е адски много неща. Понякога е следствие от влошени отношения, отмъщение, грешка, глътка въздух. Всеки може да си я мери по различно му, спрямо момента от живота/ситуацията, в кой(я)то се намира и спрямо нещата, които е усвоил като уроци за живота, спрямо моралният си компас. Не можеш да си категоричен, преди да си погледнал отстрани, отдалече, отгоре ако щеш, а не само от своята (наранена/гузна) гледна точка.

Ако нещо се е случило веднъж, то може и никога да не се повтори, но ако се е повторило, то задължително ще се потрети.

[divergent]

Ако нещо се е случило веднъж, то може и никога да не се повтори, но ако се е повторило, то задължително ще се потрети.

Това.

Изневярата е предателство.
Понякога се случва много естествено, просто защото нещо ти липсва във връзката и имаш нужда да запълниш тази липса. Или връзката ви и без това е към края си така или иначе, отваря се възможност, защо не?
Относно гузната съвест, за някои хора това е съвсем естествено нещо и няма да се чувстват зле, че са го направили. Просто не им пука.
Аз бих била по-наранена от премълчаването, отколкото от самата изневяра. Станало е, майната му. Събери смелостта да дойдеш и да ми признаеш в очите, не да го научавам от някой друг или след време.
Като цяло ако си решил да изневеряваш, просто приключи връзката, в която се намираш.
Ако наистина обичаш не би следвало да се стигне до такова нещо.

[golemiq_korab_minava]

Това.

Изневярата е предателство.
Понякога се случва много естествено, просто защото нещо ти липсва във връзката и имаш нужда да запълниш тази липса. Или връзката ви и без това е към края си така или иначе, отваря се възможност, защо не?
Относно гузната съвест, за някои хора това е съвсем естествено нещо и няма да се чувстват зле, че са го направили. Просто не им пука.
Аз бих била по-наранена от премълчаването, отколкото от самата изневяра. Станало е, майната му. Събери смелостта да дойдеш и да ми признаеш в очите, не да го научавам от някой друг или след време.
Като цяло ако си решил да изневеряваш, просто приключи връзката, в която се намираш.
Ако наистина обичаш не би следвало да се стигне до такова нещо.

и като ти сподели какво ще стане? Мислиш, че ще научиш?

Много им се чудя на хора, които са минали цял град под краката си, но иначе се правят на ухапани щом чуят за изневяра.

[divergent]

и като ти сподели какво ще стане? Мислиш, че ще научиш?

Като ми сподели веднага има малка вероятност да простя.