За връзките и нуждата от "човек до себе си"

[an7raks]

Що постоянно си триеш мнението и го публикуваш наново? Или форума нещо се е бъгнал пак?

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд

хм всъщност шанса в двата варианта зависи от това, дали веднага ще редактирам или изтрия и публикувам пак или ще е по-късно. тоест в първия случай (веднага), ако отдолу се вижда "редактирано", ще е по-голям шанса, а във втория случай (по-късно), по-голям ще е шанса, ако съм изтрила и пуснала наново мнението си.
спри да се изказваш недоформулирала се, галаксино :@

[galaxy29]

защото си поправях разни неща и логиката ми е, че ако изтрия и постна наново е по голям шанса да се види редактираното, въпреки че сега като се замисля, по-голям ще е, ако се вижда "редактирано..." отдолу или накратко, защото съм луда хд

объркала съм времето в средата.. преди "или накратко, защото съм луда" всичко без "въпреки че сега като се замисля" е в минало вр

[RapExotic]

И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Смисъла е, че трупаш опит в отношенията с отсрещния пол. Опознаваш собственото си поведение във връзка и си създаваш критерии за човека, с който искаш да създадеш семейство в бъдеще.

Представи си да станеш на 30 и все още да не си имала връзка? Само секс и приятели за споделяне до този момент.. И изведнъж решаваш, че искаш да създадеш семейство. Избираш си някакъв човек, който те кефи, жените се, раждаш му деца... и изведнъж се оказва, че връзката съвсем не е това, което си си представяла, човекът до теб съвсем не е този, с който искаш да бъдеш. Тогава какво правим?

[Ewok]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

Да, няколко месеца. Да речем, че си на 22, все още не искаш деца, но минаваш през връзки, за да "пробваш". Ок, обаче срещаш човек, когото смяташ за подходящ за създаване на семейство, за което, както споменах, не си готов. Тогава какво правим? Изчакваме се взаимно? Ами ако другият вече е готов?

Дава ти сигурност до толкова, че както ти, така и отсрещния ще има време да си помисли докато се подготвят документите за развод. Нали, не е точно като "Айде, ядоса ме, така че сбогом!". Друг е въпросът, че за мен лично думите "докато смъртта ви раздели" имат някакво значение, макар да съм доста далеч от религиозен. Давам обещания само и единствено, когато имам намерение да ги спазя, така че очаквам същото от отсрещния. А за да се решиш на тази стъпка, би трябвало да си сигурен в убежденията и намеренията за отсрещния.

Не можеш да дадеш категорично обещание за... до края на живота ти. Или то няма да е искрено. Или, ако толкова много държиш да го спазиш, то ще е от тъп инат, пренебрегвайки реалността. Хората се променят, и двамата ще се промените за всички тези години и не се знае след това развитие дали все още ще виждате в човека до себе си такъв, с когото искате да прекарате остатъка от живота си. Може и да, и това е чудесно. Но не бива да се възприема като нещо 100% сигурно.

На другите ще отговоря по-късно.

[NomNomNom]

евокино, мисля, че доста важен фактор е и двамата да искате едно и също от тази връзка.
поне при мен дори не може на се получи да харесам някого, който има различни представи за това какво ще правим заедно.
а преди, преди испанеца, все бях в някакви връзки, дето след 1-3 месеца (макс 6) ми се искаше да изчезна от земята, защото човека ме е кефел, ама бързото задълбочаване и превръщане в двойка твърде рано - отблъскваше ме.
в този ред на мисли, трябват ми поне няколко месеца да виждам някого, бързането и пришпорването ме ужасява.
Ей ме, минала е почти година, не сме си казали, че се обичаме, обаче то е ясно, че се обичаме, той се опитва да ме изнуди да му кажа, че го обичам ( нарцистични говеда сме). Ако ми беше казал, че ме обича на месец 3-6 не, че щях да имам проблем с това, просто не мога да отговоря. Не, че нямам чувства, просто не ги изразявам по този начин, не мисля и, че любов/обич са конкретни и коректни думи за букета от чувства, който изпитвам. Пък да не говорим, ме до 6тия месец може да не си си показал рогата още и нещата са нереалистични

лонг стори шорт, рядко искам.мъже, които имат различни планове за евентуалните "нас" , щото става дума за коренни различия, ако да.

[an7raks]

Да, няколко месеца. Да речем, че си на 22, все още не искаш деца, но минаваш през връзки, за да "пробваш". Ок, обаче срещаш човек, когото смяташ за подходящ за създаване на семейство, за което, както споменах, не си готов. Тогава какво правим? Изчакваме се взаимно? Ами ако другият вече е готов?



Не можеш да дадеш категорично обещание за... до края на живота ти. Или то няма да е искрено. Или, ако толкова много държиш да го спазиш, то ще е от тъп инат, пренебрегвайки реалността. Хората се променят, и двамата ще се промените за всички тези години и не се знае след това развитие дали все още ще виждате в човека до себе си такъв, с когото искате да прекарате остатъка от живота си. Може и да, и това е чудесно. Но не бива да се възприема като нещо 100% сигурно.

На другите ще отговоря по-късно.

Какъв е проблемът да си чакате заедно докато сте готови и двамата? Едва ли има някой, който чак да бърза за семейство и деца. Нали, стига да не сте на 30+ и още да чакате.
Ако го дам това обещание, значи съм сигурен, че ще мога да го спазя. Ако не съм сигурен, как ще тръгна да създавам деца с тоя човек? Тогава вече това обещание е и към трети човек, който има нужда и от двама ви близките 20-ина години. Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца. Нали, не става въпрос да търпиш отсрещния да ти изневерява или /за жените/ да ти посяга. Все пак, хората не се променят чак до толкова без да им е личало, че имат склонност към това.

[Ivaaaaa]

Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца.

чичката правилно предположи, че ще се заговори и за деца.
това също ми е необяснимо. чувала съм да се казва, че 'не иска да се разделя с него, за да има/т детето/цата баща'. да не умрял, че да нямат? родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени. и това го казва дете минало през това.

[Blab]

Уоки, да, има значение в какъв момент се срещат двама души, дори е по-важно от това доколко си подхождат и доказателство за това са двойките навсякъде около нас.

и само вметка - не мисля, че антракса мисли за двойка със съществена разлика в годините(/житейски те етапи, etc.), което прозира между твоите думи.

//по темата ще отговоря като седна на компютър;

[Fisherman]

родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени.

Това е супер глупост,което го написа,интернет прелива от статистика за разведени семейства и това как децата имат по-ниски оценки в училище,има по-голяма вероятност да има психологични проблеми,да станат престъпници.

Статистиката е само негативна,а ти пропагандираш това,че разбито семейство може да има нормални деца?

[NomNomNom]

а къде е статистиката за децата, чиито родители не са разделени, обаче си разказват играта вкъщи?
разбито семейство не е само развод, по-лошо може да е да не се разведат
насилието вкъщи по-хубаво ли е от раздялата?

иначе, периодите и възрастовата разлика - има разни периоди, в които хората се засичат - например много млад и по-зряла възраст, които и двамата не искат семейство в този момент

[tori]

Фиши, по-ужасно е да живееш в постоянни скандали, отколкото да си само с единия родител. Предпочитам, ако ще мъча децата си, себе си и партньора си, да кажа чао и да останем със сравнително добри отношения всички. Не децата ни да се чудят на чия страна да застанат и кой от двамани обичат повече.
Естествено, най-добрия вариант е да се живее в нормално (разбирайте здраво) семейство и двамата родители да работят в екип, но понякога това не сработва. Постоянен стрес вкъщи е най-лошата алтернатива.

[an7raks]

Едит: това беше за блаб.
То като цяло е леко абсурдно примерно момиче на 18 да се хване с някой "батко" на 30 и да се надяват, че ще направят нещо... Единия тепърва му предстои да учи и да си стъпва на краката, а другия след 10 години ще е на възраст, на която е по-ок да имаш внуци, отколкото деца.

чичката правилно предположи, че ще се заговори и за деца.
това също ми е необяснимо. чувала съм да се казва, че 'не иска да се разделя с него, за да има/т детето/цата баща'. да не умрял, че да нямат? родителите могат да са ужасни за децата заедно и прекрасни разделени. и това го казва дете минало през това.

Изначално в темата бяха намесени деца, прочети първия пост.
То се гледа и мисли предварително, не когато се налага да останат заедно заради детето. Какво имаш предвид под "прекрасни разделени"? И двамата ти дават джобни, и двамата се "надцакват" за обичта ти и ако случайно единия те натисне за нещо, бягаш при другия? Може твоят случай да не е такъв, но масовият е. Пак казвам, не трябва да се правят компромиси с неща като хойкане и насилие. Тогава наистина развода е най-доброто нещо и за теб, и за детето, ама не да се разделите, щото ти е писнало 20 години да си хвърля чорапите на пода...

[NomNomNom]

антракс, а сега си престави 25-30г мъж/жена , стъпил си на краката във всеки аспект и партньор на 45-60г, и двамата не искат семейство - единия, защото вече е имал, другия - още не иска
може да не е партньорство до живот, обаче доста поучително време могат да изкарат заедно

иначе, нещо съм забелязала в 30те, хора без връзка се побъркват, и рязко си правят дете с някого в първите 6-12 месеца

бтв - чилаут - кой на 40 има внуци - тепърва на 55+ стават дядовци, децата вече не раждат на 20-25

[Blab]

бейбибуумърите масово са разведени. до такъв мащаб, че за няколко поколения деца разведените родители са норма.
//много ми харесва как се развива темата))
опасенията на Евок в първите й скоби се материализират, реално във/чрез/през взаимоотношенията си се опитваме да компенсираме дефицитите, натрупани от детството и/ли манифестираме лич(ност)ната си реакция на родителския пример.

[an7raks]

Е, щом и двамата не искат семейство, значи просто не са тръгнали нищо да правят, ами се забавляват само. Не виждам нищо лошо в това, щом на никого не пречат.

Беше преувеличено, ама се съгласи, че на 40 не е ок тепърва да имаш деца... Имам предвид, ако нарочно чакаш до тогава, ако нямаш стабилен човек до теб е друго.

[LoadRunner]

Това е супер глупост,което го написа,интернет прелива от статистика за разведени семейства и това как децата имат по-ниски оценки в училище,има по-голяма вероятност да има психологични проблеми,да станат престъпници.

Статистиката е само негативна,а ти пропагандираш това,че разбито семейство може да има нормални деца?

Напротив, ти си една напълно завършена греда
както тя така и аз от личен опит знам че казаното от нея е в пълна сила защото по-големи психо проблеми може да получиш от безбройните скандали, "скандал" може за теб да звучи лекичко но в един скандал може да се хвърлят чаши които да минават на сантиметри от главата на майката и да се размахват кухненски ножове срещу бащата и куп други неща. То точно заради това са разводите, заради спокойствието и душевния уют. Оценките зависят от децата не толкова от родителите. До 18 год възраст вече хората си изграждат ценностна система и си решават сами относно това да учат или да се дрогират, а много правят успешно и двете.
А когато си спокоен можеш да мислиш трезво да решиш трезво кое за теб е добре и зле.

[pandabear]

започнах да чета темата, малко започнах да се депресирам и спрях.
започнала съм да се превръщам в задръстено човече, особено като стане дума за любов и връзки.
иска ми се да се включа, ама ще го направя, когато изчета всичките коментари и се стегна малко :/

едит: току-що осъзнах колко пъти съм повторила "започвам".
явно ми се започват доста неща.

[Fisherman]

Напротив, ти си една напълно завършена греда
както тя така и аз от личен опит знам че казаното от нея е в пълна сила защото по-големи психо проблеми може да получиш от безбройните скандали, "скандал" може за теб да звучи лекичко но в един скандал може да се хвърлят чаши които да минават на сантиметри от главата на майката и да се размахват кухненски ножове срещу бащата и куп други неща. То точно заради това са разводите, заради спокойствието и душевния уют. Оценките зависят от децата не толкова от родителите. До 18 год възраст вече хората си изграждат ценностна система и си решават сами относно това да учат или да се дрогират, а много правят успешно и двете.
А когато си спокоен можеш да мислиш трезво да решиш трезво кое за теб е добре и зле.

ти си кръгъл глупак,не ме цитирай

[Fisherman]

Фиши, по-ужасно е да живееш в постоянни скандали, отколкото да си само с единия родител. Предпочитам, ако ще мъча децата си, себе си и партньора си, да кажа чао и да останем със сравнително добри отношения всички. Не децата ни да се чудят на чия страна да застанат и кой от двамани обичат повече.
Естествено, най-добрия вариант е да се живее в нормално (разбирайте здраво) семейство и двамата родители да работят в екип, но понякога това не сработва. Постоянен стрес вкъщи е най-лошата алтернатива.

Проблема е по-дълбок и не се решава с раздяла.

[tori]

Проблема е по-дълбок и не се решава с раздяла.

Виж, ако не можеш да живееш съм със себе си, никой не може да ти помогне.
Ти какво точно имаш предвид?

[NomNomNom]

ако съпругът ми пие, а като не пие - ме бие - не виждам друг избор освен ограничителна заповед или клиника, ама и в двата случая можем да си останем заедно, нп

[LoadRunner]

ти си кръгъл глупак,не ме цитирай

ти си кръгла греда
нали ти казах

[Fisherman]

ако съпругът ми пие, а като не пие - ме бие - не виждам друг избор освен ограничителна заповед или клиника, ама и в двата случая можем да си останем заедно, нп

А как се е стигнало до там да пие и да те бие,проблема е в ценностите на човечеството не в това,че дълготрайна връзка е почти невъзможна благодарение на днешния манталитет.

Това да си мислиш,че няма смисъл от връзките е омагьосан кръг,смисъл има просто хората съвсем са се разложили морално.

Накратко проблема не е в концепцията брак,връзка,дълготраен щастлив семеен живот,проблема е в хората.И не трябва да нормализираме това поведение,подскачането от човек на човек,веднага щом почне да не ти изнася подсигурява краткотрайното ти оцеляване не и дълготрайното.

Това поведение е деструктивно за всички нас.