Sola fide

[Жил дьо Ре]

Винаги съм се чудел каква е позицията на православната църква спрямо изначалния грях и сетнините от него с напредването на възрастта, а по-специфично, каква е "политиката" спрямо непокръстените деца, а дори и спрямо покръстените, самото покръстване гарант ли е за спасението на индивида?
С други думи, какви грехове трябва да откупи човек, който все още не е започнал съзнателния си живот?

В римокатолицизма е изяснено какво се случва с хората, които са нямали време да прегрешат, както и да живеят спрямо Христовата добродетел, но какво се случва според православната църква е нещо непонятно за мен.

[inewton]

Винаги съм се чудел каква е позицията на православната църква спрямо изначалния грях и сетнините от него с напредването на възрастта, а по-специфично, каква е "политиката" спрямо непокръстените деца, а дори и спрямо покръстените, самото покръстване гарант ли е за спасението на индивида?
С други думи, какви грехове трябва да откупи човек, който все още не е започнал съзнателния си живот?

В римокатолицизма е изяснено какво се случва с хората, които са нямали време да прегрешат, както и да живеят спрямо Христовата добродетел, но какво се случва според православната църква е нещо непонятно за мен.

Според православната Църква първоредния грях си е първореден грях,а последствието от него е, че човекът е същество с паднала природа, на което му е "в кръвта" да върши повече зло, отколкото добро. Оттам идват и различията с протестантите. Дали в един момент можеш да кажеш "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена" или продължаваш да си с паднала природа, но вече да имаш сили да се бориш с нея, благодарение на благодатта, получавана от вярата и Тайнствата.

Счита си, че ако нямаш време да съгрешиш значи се смяташ за чист. Основанието е в Библията. Думите, които на Кръста казва Христос на разбойника до него: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. ". Грешника се покял, показал вярата си в Господа, а и нямал време да извърши повече грехове.

[Жил дьо Ре]

Според православната Църква първоредния грях си е първореден грях,а последствието от него е, че човекът е същество с паднала природа, на което му е "в кръвта" да върши повече зло, отколкото добро. Оттам идват и различията с протестантите. Дали в един момент можеш да кажеш "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена" или продължаваш да си с паднала природа, но вече да имаш сили да се бориш с нея, благодарение на благодатта, получавана от вярата и Тайнствата.

Счита си, че ако нямаш време да съгрешиш значи се смяташ за чист. Основанието е в Библията. Думите, които на Кръста казва Христос на разбойника до него: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. ". Грешника се покял, показал вярата си в Господа, а и нямал време да извърши повече грехове.

Католицизмът, тогава, не се ли допира до православието в това, че човекът е неспособен да пребори грешната си природа, но единствено да я изкупи чрез другата си добродетел?
В такава перспектива човекът е поставен далеч от перфектното, от което пък произтича проповедта, че трябва да следва, а не да води, да бъде покорен и смирен.
Ако приемем, че протестантите смятат инак на това, но в достигането на състояние, в което човек върши само добро преборвайки злото, то достигането от какво следва да се диктува?
Прочее всеобщата есхатология за протестантите в какво се изразява щом единствено индивидуалното усилие е зачетено, или пък може и да греша, може би чрез усилие в името на общото човек преборва злината?
Можем ли да направим асоциация със "съвършените" на богомилската проповед, както и с йерархичната структура, чрез която се достига тъй нареченото съвършенство?

[defender]

протестантите - "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена"

Ясно е, че това тяхното е самозаблуда, защото злото (идващо най-вече от злите дела на хората), продължава да съществува в света.

[inewton]

Ясно е, че това тяхното е самозаблуда, защото злото (идващо най-вече от злите дела на хората), продължава да съществува в света.

Знам, те затова подскачат като им цитираш Иаков. Той Лутер неслучайно е бил изключил Посланието му от Библията. Но има и много други новозаветни книги, които отричат тяхната ерес.