Цитирай Първоначално написано от Жил дьо Ре Виж мнението
Винаги съм се чудел каква е позицията на православната църква спрямо изначалния грях и сетнините от него с напредването на възрастта, а по-специфично, каква е "политиката" спрямо непокръстените деца, а дори и спрямо покръстените, самото покръстване гарант ли е за спасението на индивида?
С други думи, какви грехове трябва да откупи човек, който все още не е започнал съзнателния си живот?

В римокатолицизма е изяснено какво се случва с хората, които са нямали време да прегрешат, както и да живеят спрямо Христовата добродетел, но какво се случва според православната църква е нещо непонятно за мен.
Според православната Църква първоредния грях си е първореден грях,а последствието от него е, че човекът е същество с паднала природа, на което му е "в кръвта" да върши повече зло, отколкото добро. Оттам идват и различията с протестантите. Дали в един момент можеш да кажеш "спасен съм и не върша зли дела, природата ми е променена" или продължаваш да си с паднала природа, но вече да имаш сили да се бориш с нея, благодарение на благодатта, получавана от вярата и Тайнствата.

Счита си, че ако нямаш време да съгрешиш значи се смяташ за чист. Основанието е в Библията. Думите, които на Кръста казва Христос на разбойника до него: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. ". Грешника се покял, показал вярата си в Господа, а и нямал време да извърши повече грехове.