Анорексия, булимия

[Alex4u2c]

Дневникът е мястото, където всеки ден човек проследява емоциите си. Не всеки ден е розов, има дни, които са ужасни. Да, аз се лекувам. Ходя при психолог, който всъщност ми препоръча именно да направя такъв дневник, достъпен за хората. Ходя и на групови терапии с хора като мен, които също споделиха, че подобен сайт би им помогнал да не се чувстват сами. Аз се боря всеки ден, няма и да се откажа, но не мога и да лъжа, че нямам дни, в които болестта ме надвива. Вероятно и за в бъдеще ще има такива дни, важното е просто винаги да се изправям на крака. А злобният коментар на papugai дори няма да му отдам значение, защото е безумно глупаво да се подиграваш на хора, които не познаваш, още по-малко на такива, които се опитват да направят нещо позитивно.

[anonymous908491]

А злобният коментар на papugai дори няма да му отдам значение, защото е безумно глупаво да се подиграваш на хора, които не познаваш, още по-малко на такива, които се опитват да направят нещо позитивно.

кво му е злобното
сама си написала, че като си станала 30 кила и той те е разкарал
или си мислиш, че е някво съвпадение
и с кво се бориш всеки ден - дали да изядеш тава с кюфтета или два стръка магданоз
тва не е болест, а е диагноза

[Alex4u2c]

Къде съм написала, че причината за болестта ми е мъж? Да, тя влияе на отношенията с мъжа ми (омъжена съм от година и половина). Диагноза е-да, а диагнозите се слагат на болести, така че е едно и също. В дневникът ми от 05.09.2017 визирам мой много добър приятел, не съпруга си. Ако искаш да знаеш от къде тръгна всичко, нямам нищо против да ти кажа. Преди 2 години намериха тумор в гърдата на майка ми. След множество изследвания и операции се оказа мастопатия. Месец по-късно й намериха и в другата гърда, като за съжаление за този тумор все още се борим. В онзи момент буквално не знаех на кой свят съм, защото така или иначе не познавам баща си (починал е като съм била бебе). Знаеш ли какво изпитва човек, когато пред очите си губи семейството си? Желая ти от сърце никога да не го разбереш! Не очаквам от теб да разбереш какво един анорексик изпитва, за това и въпроса ти "С какво се бориш?" е нормален. Най-важното, боря се със собствената си болест, за да бъда силна и да съумея да бъда опора, а не тежест на майка си.