- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Отдавна не съм била толкова щастлива.
И като за първи път бях до голяма степен доволна от себе си.
ти не си искала да си тръгваш
или някой не е искал да оставаш
Не говоря за братовчедка си. С нея всичко ни е супер.
ПТ: Баси, кви неща сънувам. След години, пък дори може и след месеци, ще се смеем и двамата (ако се сетя), но сега не го знам какво ще си помисли, ако му разкажа подобен сън. Макар че като цяло знае как седят нещата. И в интерес на истината точно така си го представям да се държи в такава ситуация, някак си му седи добре това. ;д Не знам, мозъка ми си прави някакви асоциации, странни, които дори аз не разбирам защо ги прави. Миналия път като го видях след такъв сън, ми беше неудобно да съм около него и той се усети. После осъзнах, че няма какво да си променям отношението към момчето, заради един сън. Плюс това ще е може би един от най-близките ми в университета, та...
Последно редактирано от Lilanda : 10-29-2017 на 14:42
Life is how you live it not how you spend it.
Погълнах парче чийзкейк и чай лате, и сега ми се гади
Не са ми пуснали полица за здравна застраховка, а аз отворката чакам 3 седмици вместо да звънна ..
+ върнаха ми данъци от тази година ( апруувнаха ми данъчно облекчение което работодателя ми трябваше да подаде, но го подавах аз със сълзи и сополи ), обаче аз имам да връщам за миналата :Д
+ майка ми има да връща заради мен, т.е. трябва тайно да й преведа, иначе няма да иска да вземе
+ тр да си взимам полетите да коледа, но не знам кога ще се прибирам, защото нямам и идея къде ще живея след декември
Надявам се до средата на ноември на имам кола, мн ще се изненадам, ако другата седмица имам отговор
//имам и тест драйв тип след дъжд качулка :Д
Някак си не мога да си представя някой ден да заживея спокойно
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Е това ^ не е вярно, аз не съм к*рва.
Уикендът премина супер. Продължих да се чудя до последно дали искам да излизаме и накрая плановете ни се разминаха и така се разминахме и ние. Вярвам, че така е трябвало да стане и за добро, че срещата не се осъществи.
Участието ни протече по-добре от очакванията ми, публиката наистина много ни хареса и ние бяхме единствените, които бяха извикани на бис. Вярвам, че тази изява ни върна в редиците на гилдията с пълна сила и ще ни отвори много врати!
I'm too weird to live, but much too rare to die.
^Какво участие?
Life is how you live it not how you spend it.
Носителят на Нобел за икономика за 2017 г. бил бихейвиорист. Каква хубава българска дума.
Welcome to the Jungle...
Момо.
Седя на работа с шапка, жилетка и ръкавици. Не ми харесва, добре поне че се реших да си сложа дънки а не както обикновено.
До миналата седмица бях на климатик а сега изведнъж парно
И баща ми ми счупи чашата, ама не е негова вина, а на този който я е оставил по лош начин на сушилника…а именно той оправя чиниите снощи. Трябваше да спирам да си купувам нова преди работа, не че нямам 5-6, просто тази ми харесваше най-много.
И гърба ме боли и едва ходя.
Не знам за какво друго да измрънкам ама все ще стане още нещо, няма как.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Братовчедката днес ми вдигна падналия бушон и ми светна откъде идва депресията ми. Това може би е единственият човек, който ме разбира на 100 процента. Съжалявам, че го осъзнах чак толкова късно.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
^Не ми отговори на въпроса. ;с
Life is how you live it not how you spend it.
TAKAПървоначално написано от mincheto
Наистина не мога вече, писна ми. Цялата набота толкова ме изцежда, че не знам има ли смисъл въобще да се тормозя. Не можеш да си все ощипан, все нещо натиснат и все да си уж от страната на булката, пък в същия момент да свирваш и да даваш срокове, а аз да скачам с все сили, В ШИБАНИ СРОКОВЕ и да правя нещата, пък ако ще през 200 глави. Просто такава наглост доста време не съм виждала.
От друга страна - ок съм, щото се наспах, нищо че не ми беше никак кеф да ме събужда Смотлито в 4 без нещо, щот е първа. Смисъл ицелях. А и ми направи кафе, ного яко. <3
Спала съм с грима та малко ме е страх да погледна в огледалото и да го махна, че не знам кво ш стане.
квак
Един човек отново ангажира петима други за своите проблеми и започва да ми писва. Толкова ли не можеше да му ги изпрати директно, та трябва да се занимаваме толкова много хора? Кофтито е, че няма как да му откажа, понеже ми направи много голяма услуга преди време, обаче усещам, че започва да прекалява. Писна ми да ме използва да му върша всички услуги, дори и тези, с които например брат му може да се занимава. Останалите са прави да му се ядосват, само аз се опитвам да го оправдая по някакъв начин, обаче е крайно време да се отуча от този навик, понеже винаги търся оправдание за действията на хората, но никой не го прави за мен. Сега ще му платя ремонта, но не съм сигурна, че ще му вдигна следващият път, когато ми се обади.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Един ден без нищо лошо да стане , без нещо да се обърка ???
Не мога да повярвам.....
какво ли ми готви съдбата , може да е решила днес да ме пощади хммм знае ли човек ?!
Малко му беше дето одеве го плюх. Разбирам да ме беше попитал може ли, пак щях да му откажа де, ама беше върха на наглостта да ми съобщи, че щяло да стане това и това. Чакай малко, брат, това не ти е обществено помещение, за да го ползва този и онзи. И чак ми дава акъл да взимам наем от еди кой си, ама иначе от него не взимам. Просто другият месец като му дам колата, ще му кажа да си взима и неговите партакеши.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
http://it.dir.bg/news/apple-26515944
това може и да е вярно за всички телефони
Днес яко спамя тук, ама трябва някъде да изливам.
Писах му да му кажа колко му е нескопосан кавъра и да му предложа парчета, които да направи и знам, че ще му се получат. Приключихме темата и след има-няма 10 минути като започна да ми пише... Държи се мега естествено сякаш отношенията ни са си същите като преди и ги е нямало тези четири месеца, през които не можехме да се погледнем. Пратих му две песни и сега като ми излезе отговорът "сега ще ги чуя" в долния десен ъгъл на екрана, направо ми се сви корема. Този отговор ме върна назад, когато всичко си беше една приказка и ми отговаряше по този начин всеки път, когато му пратех нова музика. Направо си е извратено половин изречение да оказва такова огромно влияние върху емоциите.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Просто ме е страх. Толкова ме е страх... Имам чувството, че всяко мое действие или бездействие е грешка последните месеци, която грешка води до още 5 с нея. Имам чувството, че пак ще си счупя главата, а дори не знам защо. Ако трябва да бъда честна, сигурно ако приятел ме беше накарал да му дам съвет, щях да кажа да бяга с 300, а в момента сама се заключвам в клетка и хвърлям ключа в нечии ръце. Имам ужасното чувство, че нещо пак ще се обърка.
квак